Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 51

Рейнджъра се ухили.

— Аларма? Морели страхотно ще се зарадва.

После намери химикалка на пода и написа някакъв адрес върху парче тоалетна хартия.

— Знам един гараж, където ще ти предложат добра цена.

Минах покрай него, влязох в спалнята и смених кърпата с дълъг халат.

— Чух те да влизаш през вратата.

— Успях да се справя с ключалката. Реших, че не е прилично да будя портиера по това време.

Рейнджъра погледна през прозореца. По стъклата плющеше дъжд, съдраната мрежа бе увиснала над перваза.

— Правя се на Човека-паяк само в хубаво време — добави той.

— Морели ми съсипа мрежата.

— Сигурно е бързал.

— Много умно.

— Ами умен съм си — отвърна Рейнджъра.

Изпратих го до вратата. Мислех си, че и аз искам да съм умна.

Сънят ми беше дълбок и можех да откарам по този начин до ноември, ако не беше упоритото тропане по вратата. Намръщих се и погледнах часовника. Осем и тридесет и пет. Навремето обичах да имам гости. Сега изтръпвах, когато някой почукаше на вратата ми. Първата ми ужасена мисъл бе, че Рамирес се е върнал. Втората бе, че полицаите са дошли да ме приберат за кражба на кола.

Взех спрея със сълзотворен газ от нощното шкафче, навлякох си халата и се завлякох до вратата. Затворих едното си око и надникнах през шпионката. В коридора стоеше Еди Газара. Беше в униформа и държеше два плика с понички. Отворих му и задуших като куче, попаднало на следа.

— Хм — въздъхнах доволно.

— Добро утро и на теб — ухили се Газара, напъха се в тясното антре и тръгна към трапезарията. — Къде са ти мебелите?

— Подновявам обзавеждането.

— Аха.

Седнахме един срещу друг. Зачаках търпеливо, докато Еди извади две огромни пластмасови чаши с кафе от едната торба. Свалихме капачките им, разстлахме салфетки и нападнахме поничките.

Бяхме достатъчно добри приятели, за да не ни се налага да говорим, докато ядем. Първо унищожихме поничките с крем. После се нахвърлихме върху онези със сладко. След две понички Еди все още не бе забелязал косата ми и това ме накара да се запитам как ли изглеждам по принцип. Не ми беше казал нищо и за бъркотията, която Морели бе създал, докато претърсваше апартамента ми, а това пък ме накара да се замисля за домакинските си навици.

Еди изяде третата поничка бавно, като от време на време отпиваше от кафето си.

— Чух, че си заловила един тип вчера — каза той най-после.

Беше му останало само кафе. Той впери поглед в поничката ми, но аз я придърпах към моя край на масата.

— Май не искаш да си я разделим, а? — попита Газара.

— Разбира се, че не искам — отговорих категорично. — Как разбра за геройството ми?

— Клюки из съблекалнята. Напоследък доста се говори за теб. Момчетата се обзалагат кога Морели ще те изчука.

Сърцето ми прескочи и се уплаших, че очите ми ще изхвръкнат. Вторачих се в Газара, като чаках кръвното ми да спадне и си представях как разни капиляри се пръскат из цялото ми тяло.

— А как ще разберат дали съм изчукана? — процедих през зъби. — Може пък вече да ме е чукал. Може би го правим поне два пъти на ден.

— Смятат, че ще се откажеш от случая, след като те изчука. Облогът ще бъде спечелен, когато се откажеш.