Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 50

Той вдигна след първото иззвъняване.

— Ало?

— Рейнджър?

— Кой се обажда?

— Стефани Плъм. Имам проблем.

Последва кратка пауза. Представих си как Рейнджъра се надига в леглото си и застава нащрек.

— Какъв?

Завъртях отчаяно очи. Направо не можех да повярвам, че трябва да отговоря.

— Закачена съм с белезници за релсата на завесата на душа и ми трябва човек, който да ми ги свали.

Нова пауза. После Рейнджъра затвори. Набрах отново, като натисках бутоните с такава сила, че едва не си счупих пръста.

— Ало! — изрева раздразненият глас на Рейнджъра.

— Не затваряй! Положението е сериозно, дявол да го вземе! Затворена съм в собствената си баня! Входната врата е заключена и никой няма ключ от нея.

— Защо не се обадиш на ченгетата? Те си падат по спасяванията.

— Защото не искам да се обяснявам с тях. А на всичкото отгоре съм гола.

— Ха-ха-ха!

— Не е смешно. Морели нахлу в апартамента ми, докато се къпех, и ме заключи за релсата, това гадно копеле.

— Няма начин да не харесаш този тип — захили се Рейнджъра.

— Ще ми помогнеш ли, или не?

— Къде живееш?

— Кооперацията на ъгъла на „Сейнт Джеймс“ и „Дънуърт“. Апартамент 215. В задната част на кооперацията. Можеш да влезеш през прозореца.

Всъщност не можех да обвиня Морели, задето ме бе закопчал за релсата. Все пак бях откраднала колата му. А и разбирах, че иска да ме държи настрани, докато претърсва апартамента ми. Дори можех евентуално да му простя, че бе съсипал завесата на душа, но пък беше прекалил, когато ме остави да вися тук гола. Ако си мислеше, че това ще ме обезкуражи, много грешеше. Сега вече беше въпрос на чест. Проклета да бях, ако не отговорех на предизвикателството. Щях да пипна Морели или да умра.

Струваше ми се, че стоя във ваната от часове, когато чух как вратата на апартамента ми се отваря и затваря. Водата бе изстинала отдавна и ми беше студено. И бях гладна. И ме болеше глава.

Рейнджъра се показа до вратата на банята. Почувствах такова облекчение, че дори не се засрамих, а казах:

— Благодаря ти, че дойде тук посред нощ.

Той се усмихна.

— Не можех да пропусна възможността да те видя гола и с белезници.

— Ключовете са някъде тук на пода.

Той ги намери, взе телефона от вкочанените ми пръсти и отключи белезниците.

— Да не би двамата с Морели да си падате по извратен секс?

— Спомняш ли си как следобед ми даде ключовете на Морели?

— Да.

— Ами аз взех колата му на заем.

— На заем?

— Всъщност я конфискувах. Нали ние сме законът и така нататък? Ти го каза.

— Да де.

— Та значи конфискувах колата му, а той разбра за това.

Рейнджъра се усмихна и ми подаде кърпа.

— Разбрал е за конфискацията?

— И никак не се зарадва. Аз пък паркирах колата тук и свалих капачката на разпределителя като предпазна мярка.

— Обзалагам се, че това вече го е вбесило.

Излязох от ваната и едва потиснах писъка си, когато видях отражението си в огледалото. Косата ми изглеждаше, сякаш ме бе ударил ток, а после някой бе изпръскал цял спрей с лак върху нея.

— Трябва да инсталирам аларма в колата на Морели, но нямам пари.