Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 49

Той се облегна лениво на вратата и каза:

— Дойдох да ти хвърля още един поглед. — И се вторачи в гърдите ми и се ухили. — Студено ли ти е?

Заклех се, че когато се освободя, ще го преследвам до края на света. Не ми пукаше дали е невинен, или не. Не ми пукаше и дали ще затрия остатъка от живота си с преследването. Но щях да го пипна.

— Върви по дяволите!

Усмивката му се разшири.

— Имаш късмет, че съм джентълмен. Доста хора биха се възползвали от жена в твоето положение.

— О, я стига!

Той се отдръпна от вратата.

— Е, приятно ми беше да се видим.

— Чакай! Не си тръгваш, нали?

— Налага се.

— Ами аз? Ами белезниците?

Морели се замисли за момент, после влезе в кухнята и се върна с телефона ми в ръка.

— Ще заключа вратата, когато си тръгвам, така че звънни на някой, който има ключ.

— Никой друг няма ключ!

— Сигурен съм, че все ще измислиш нещо — ухили се той. — Обади се в полицията. Или в пожарната. Звънни на шибаната кавалерия, ако искаш.

— Гола съм!

Той се усмихна, намигна ми и излезе.

Чух го как затваря и заключва вратата. Не очаквах отговор, но се почувствах задължена да го извикам. Почаках няколко минути, като сдържах дишането си и се вслушвах в тишината. Морели очевидно си беше тръгнал. Пръстите ми стиснаха телефона. Господ да е на помощ на телефонната компания, ако не бяха изпълнили обещанието си да ме включат. Изкатерих се на ръба на ваната, за да се вдигна по-близо до лявата си ръка, която бе заключена към релсата. Натиснах копчето и притиснах телефона до ухото си. Чух ясен сигнал. Почувствах такова облекчение, че едва не избухнах в сълзи.

Сега се изправих пред нов проблем. На кого да звънна? За полицията и пожарната не можеше да става и дума. Щяха да нахлуят на паркинга с виещи сирени и запалени лампи, а докато стигнеха до вратата на апартамента ми, цял куп старци щяха да стоят в коридора по пижами, за да видят какво е предизвикало цялото това вълнение и да настояват за обяснения.

Познавах достатъчно добре особеностите на старците в кооперацията. Бяха свирепи като тигри, когато ставаше дума за паркиране, и се възбуждаха като вампири, когато се случеше някакво нещастие. Още при първия звук на сирена, който чуеха, всички залепяха нос към прозорците си.

А и никак не ми се искаше ченгетата ме видят гола и закачена за релсата на завесата.

Ако се обадех на майка ми, щеше да ми се наложи да се преместя в друг щат, тъй като никога вече нямаше да ме остави на мира. А и тя щеше да изпрати на помощ баща ми и той щеше да ме види гола. Въобще не можех да си представя как ще реагира бедният човечец, когато ме види гола и окичена с белезници.

Ако звъннех на сестра ми, тя щеше веднага да се обади на мама.

Бях готова да вися тук цял живот и да изгния в банята, но не и да повикам на помощ бившия си съпруг.

А на всичкото отгоре на онзи, който ми се притечеше на помощ, щеше да се наложи или да се покатери по противопожарната стълба, или да разбие вратата на апартамента. Сещах се само за един човек. Затворих очи и изстенах.

— Мамка му!

Трябваше да се обадя на Рейнджъра. Поех си дълбоко дъх и набрах номера му, като отправих безмълвна молитва към Господ да не съм го запомнила погрешно.