Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 48

Завъртях крановете и грабнах една хавлия, но Морели я издърпа от ръката ми и я хвърли на пода зад себе си.

— Дай ми кърпата — наредих му ледено.

— Не и докато не си изясним някои неща.

Като дете, Морели не подлежеше на контрол. Сега стигнах до извода, че като възрастен има малко повече самообладание. Италианският темперамент си личеше ясно в очите му, но ми се стори, че жестокостта в тях е внимателно изчислена. Джо беше издокаран в прогизнала от дъжда черна фланелка и джинси. Когато се завъртя към шкафа, видях пистолета, пъхнат отзад в колана на джинсите му.

Не ми беше трудно да си го представя как убива някого, но определено бях съгласна с Рейнджъра и Еди Газара — не можех да си представя порасналия Морели като глупав и импулсивен.

Той застана с ръце на кръста. Косата му беше мокра и се къдреше по челото и над ушите му. Устните му бяха стиснати.

— Къде е капачката на разпределителя ми?

Най-добрата защита е нападението.

— Ако не напуснеш банята ми веднага, ще пищя.

— Два през нощта е, Стефани. Всичките ти съседи спят дълбоко, оставили слуховите си апаратчета на нощните шкафчета. Пищи колкото си искаш. Никой няма да те чуе.

Реших да отстоявам правата си и му се намръщих. Положих всички усилия да изглеждам строга. Не възнамерявах да му доставя удоволствието да ме види уязвима и засрамена.

— Ще те попитам още веднъж — повтори Морели. — Къде ми е капачката на разпределителя?

— Не знам за какво говориш.

— Слушай, сладурче, ще преровя целия ти апартамент, ако трябва.

— Капачката не е у мен. Не е тук. И не съм ти сладурче.

— Ох, Господи! — изстена Джо. — Какво съм направил, за да заслужа това?

Повдигнах вежди. Морели въздъхна.

— Да — кимна той. — Знам.

Взе чантата ми от шкафа, обърна я и изсипа съдържанието й на пода. Вдигна белезниците, пристъпи напреди каза:

— Дай си ръката.

— Перверзник — изсумтях презрително.

— Иска ти се.

Със светкавично движение Джо закопча едната гривна около дясната ми китка.

Дръпнах си ръката и се опитах да го ритна, но никак не ми беше лесно да маневрирам във ваната. Той избегна ритника ми и заключи другата половина на стоманената гривна за релсата на завесата. Ахнах и застинах. Не можех да повярвам на очите си.

Морели отстъпи и ме огледа внимателно. Цялата.

— Е, ще ми кажеш ли къде е капачката?

Не можех нито да проговоря, нито да закрещя. Усетих как по бузите ми се разлива червенина от срам, а гърлото ми се сви от ярост.

— Страхотно — въздъхна Морели. — Упорито мълчание. Е, що се отнася до мен, можеш да си останеш тук завинаги.

После зарови из чекмеджетата на тоалетката, изпразни кошчето за боклук и вдигна капака на казанчето на клозета. И изфуча от банята, без да ме погледне. Чух как бавно, методично и професионално претърсва апартамента ми. Тракаха прибори за хранене, затръшваха се чекмеджета, отваряха се врати на гардероби. От време на време долавях и сърдито мърморене.

Опитах се да увисна с цялата си тежест на релсата, за да я счупя, но тя беше здрава, очевидно проектирана да издържа промишлени товари.

Най-после Морели се появи отново.

— Е? — извиках рязко. — Сега какво?