Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 47

Заключих вратата и се съблякох, застанала върху малкото парче линолеум, което ми служеше за антре. Обувките ми бяха съсипани, а заглавията на вчерашните вестници бяха отпечатани върху задника на полата ми. Оставих всичко на мърлява купчина на пода и тръгнах към банята.

Пуснах водата, влязох във ваната, дръпнах завесата и подложих глава под силната струя. Утеших се, че денят не е минал чак толкова зле. Бях заловила един нарушител на закона и вече имах право да се кича с титлата „ловец на хора“. А утре сутринта щях да си прибера парите от Вини. Сапунисах се и се изплакнах. Измих си косата. После стоях дълго под душа с надеждата да облекча напрегнатите си мускули. Джо бе използвал помощта на братовчед си вече два пъти. Вероятно трябваше да започна да следя и Авантата. Проблемът беше, че не можех да съм на няколко места едновременно.

Разсея ме неясна сянка от другата страна на прозрачната завеса. Сянката се раздвижи и сърцето ми спря. В банята ми имаше човек. Застинах неподвижно, всички мисли излетяха от главата ми. После си спомних Рамирес и направо ми призля. Вероятно боксьорът бе уговорил портиера да му даде резервния ключ. Или пък бе влязъл през прозореца. А само Господ знаеше на какво бе способен Рамирес.

Бях взела чантата си в банята, но беше на шкафа, далеч от ръцете ми.

Натрапникът дръпна завесата с такава сила, че пластмасовите халки изпопадаха. Изпищях и го замерих с шампоана, после се свих до стената.

Не беше Рамирес, а Джо Морели. В едната си ръка бе стиснал завесата, а другата бе свита в юмрук. На челото му, там, където го бе фраснал шампоанът, се издуваше цицина. Изглеждаше побеснял и се уплаших, че полът ми няма да му попречи да ми разбие носа. Е, бях готова за битка. За какъв се мислеше този кретен? Най-нагло ми бе изкарал акъла, а после бе съсипал и завесата за душа.

— Какво правиш тук бе? — изкрещях. — Не си ли чувал за звънец? Как влезе?

— Беше оставила прозореца на спалнята си отворен.

— Но мрежата беше спусната.

— Мрежите не вършат работа.

— Ако си съдрал мрежата ми, ще трябва да платиш за поправката й. Ами завесата на душа? Тези завеси да не растат по дърветата.

Говорех по-спокойно, но все пак с една октава по-високо от обикновено. Честно казано, въобще нямах представа какви ги дрънкам. Мислите ми препускаха лудо. Изпитвах ужасна ярост, че Морели е нахлул в дома ми, както и паника от това, че съм гола.

При подходящи обстоятелства не е лошо да си гола — когато взимаш душ, когато се любиш, когато се раждаш. Но да стоиш гола и мокра пред Джо Морели, напълно облечен, си беше направо кошмар.