Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 39

— Не. Но конфискувах колата му.

Затворих и завих по „Съдърд“, като се опитвах да реша какъв аванс мога да измъкна от Вини. Имах нужда от пари за около две седмици, а ако исках да използвам джипа, за да заловя Морели, трябваше да инвестирам и в аларма. Не можех да наблюдавам колата по двадесет и четири часа в денонощието, а не исках Морели да се промъкне в нея докато спя, пишкам или съм на пазар.

Все още обмислях подходящата цифра, когато телефонът звънна. Стреснах се толкова, че едва не се качих на тротоара. Ама че странно усещане. Все едно те хващат да подслушваш чужд разговор или пък си седиш в клозета и внезапно стените падат. Изпитах лудешко желание да отбия от пътя и да побягна с писъци от колата.

Предпазливо вдигнах телефона до ухото си.

— Ало?

Последва кратка пауза, после женски глас каза:

— Искам да говоря с Джоузеф Морели.

Божичко! Беше мама Морели. Е, сега вече го закъсах.

— Джо не е тук в момента.

— А вие коя сте?

— Приятелка на Джо. Дава ми да карам колата му от време на време.

— Долна лъжа — каза мама Морели. — Знам с кого говоря. Със Стефани Плъм. Познавам гласа ти. Какво правиш в колата на моя Джо?

Никой не може да се държи толкова враждебно като мама Морели. Ако на телефона бе някоя обикновена майка, вероятно щях да се опитам да обясня всичко и да се извиня, но госпожа Морели ме плашеше ужасно.

— Какво? — извиках. — Не ви чувам. Какво? Какво?

И изключих телефона.

— Страхотно — промърморих под нос. — Много умно. И адски професионално. Невероятно бърза реакция.

Паркирах на „Хамилтън“ и отидох пеша до офиса на Вини. Подготвях се за сблъсъка и се опитвах да се окопитя. Влетях през вратата, махнах на Кони и тръгнах към кабинета на Вини. Вратата беше отворена. Вини седеше зад бюрото си, наведен над фиш от конните състезания.

— Здрасти — поздравих бодро. — Как е?

— Ох, мамка му! — изхленчи Вини. — Сега пък какво?

Ето това харесвам у роднините. Толкова сме близки, мили и любезни един с друг.

— Искам аванс — обясних делово. — Имам разноски, свързани с работата.

— Аванс? Шегуваш ли се?

— Изобщо не се шегувам. Ще получа десет бона, когато ти доведа Морели. А сега искам две хиляди аванс.

— Да бе! Когато адът замръзне. И не мисли, че пак ще успееш с изнудването. Само една дума на жена ми и аз съм мъртъв. А един труп определено няма да ти осигури работа, умнице.

В това имаше логика.

— Добре де, шантажът не върши работа. Ами алчността? Дай ми два бона сега и накрая няма да си взема пълните десет процента.

— Ами ако не хванеш Морели? Мислила ли си за това?

Всъщност мислех за това всяка минута.

— Ще го хвана.

— Съжалявам, но не споделям оптимизма ти. И не забравяй, че се съгласих с идиотското ти предложение само за една седмица. Остават ти четири дни. Ако не доведеш Морели до понеделник, ще възложа случая на друг.

Кони влезе в кабинета и попита:

— Какъв е проблемът? На Стефани й трябват пари, нали? Защо не й възложиш Кларънс Сампсън?

— Кой е Кларънс Сампсън? — попитах.

— Пияница. Обикновено е тих и кротък, но от време на време върши по някоя дивотия.

— Например?

— Шофира пиян като мотика. В този случай имал нещастието да размаже полицейска кола.