Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 38

Е, добре, кого се опитвах да заблудя? Обмислях, при това съвсем сериозно, да открадна колата на Морели. Не, не да я открадна. Да я конфискувам. В крайна сметка бях ловец на престъпници и сигурно имах право да конфискувам кола, ако положението станеше напечено. Погледнах шевито. Да, положението вече си беше напечено.

Освен това кражбата на джипа на Морели си имаше и друго предимство. Бях абсолютно сигурна, че това никак няма да му хареса. А ако се ядосаше достатъчно, може би щеше да допусне глупава грешка и да се опита да си върне автомобила.

Завъртях ключа и се опитах да не обръщам внимание на факта, че сърцето ми се кани да изскочи от гърдите. Казах си, че тайната на успеха на добрия агент по залавяне на обвиняеми е да може да се възползва от момента. Ловкост. Приспособяване. Творческо мислене. Разполагах с всички необходими атрибути. Нямаше да ми навреди и малко кураж.

Задишах бавно, за да се успокоя и да не катастрофирам с първата кола, която бях откраднала. В разписанието ми за днес имаше още една задача. Трябваше да посетя бар „Влез“, последното работно място на Кармен. Барът се намираше на улица „Старк“, на две пресечки от фитнеса. Зачудих се дали да не се прибера у дома и да облека нещо по-небрежно, но накрая реших да си остана костюмирана. Независимо как бях облечена, нямаше да мога да се слея с редовните посетители на бара.

Намерих си място за паркиране на половин пресечка от бара. Заключих джипа и изминах краткото разстояние дотам само за да открия, че е затворен. На вратата висеше катинар. Прозорците бяха заковани с летви. Не бе дадено никакво обяснение. Е, не бях чак толкова разочарована. След инцидента във фитнеса, не очаквах с нетърпение да нахлуя в поредната мъжкарска крепост на улица „Старк“. Завлякох се обратно до черокито и подкарах по улицата с надеждата да зърна някъде Морели. След петата обиколка започна да ми писва, а и бензинът намаля, затова се отказах. Отворих жабката и затърсих кредитни карти, но не открих нищо. Мамка му! Нямах бензин. Нито пари. Нито кредитни карти.

Ако исках да продължа издирването на Морели, щяха да ми трябват пари за елементарни разходи. Не можех да съществувам без цент в джоба. Вини беше единственото разрешение на проблемите ми. Щеше да му се наложи да ми даде малко пари в аванс. Спрях на светофара и разучих телефона на Морели. Включих го и номерът му просветна. Колко удобно! Помислих си, че трябва да отида докрай. Защо да се ограничавам с кражбата на джипа? Нищо не ми пречеше да му завиша и сметката за телефона. Звъннах в офиса на Вини и Кони вдигна.

— Вини там ли е? — попитах.

— Да — отговори тя. — Ще е тук цял следобед.

— Ще дойда след десетина минути. Трябва да поговоря с него.

— Хвана ли Морели?