Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 36

Беше почти пладне и ставаше все по-горещо. Сутринта бях излязла с костюм и високи токчета, тъй като се опитвах да изглеждам като почтена дама, на която може да се има доверие. Бях оставила прозорците на колата отворени, когато паркирах пред кооперацията на Кармен, с надеждата, че някой ще открадне тая скапана бракма. Никой не се бе оказал толкова глупав. Седнах зад волана и довърших кутията със смокини. Не бях научила много от съседите на Кармен, но поне никой не ме нападна, а и не паднах по стълбите.

Следващата задача в списъка ми бе апартаментът на Морели.

5.

Звъннах на Рейнджъра, тъй като бях прекалено голямо шубе, за да вляза с взлом сама. Когато спрях на паркинга, той вече ме чакаше. Беше облечен в черно. Черна тениска и черен войнишки панталон. Стоеше облегнат на лъскав черен мерцедес, който имаше достатъчно антени, за да стигне до Марс. Паркирах далеч от него, за да не би изгорелите газове от измъчената ми кола да повредят блясъка му.

— Твоя ли е тази кола? — попитах.

Да бе, сякаш някой друг би могъл да притежава подобна кола.

— Животът е снизходителен към мен — отвърна той, плъзна очи по шевито ми и се ухили. — Страхотна украса! Да не си ходила на улица „Старк“?

— Да. И ми откраднаха радиото.

— Ха-ха-ха. Много мило от твоя страна, че си подпомогнала бедните.

— Съгласна съм да ги подпомогна с цялата кола, но никой не я иска.

— Тези типове може да са смахнати, но това не означава, че са тъпи — мъдро отбеляза Рейнджъра и кимна към апартамента на Морели. — Там май няма никого, така че ще трябва да направим обиколката си без екскурзовод.

— Това незаконно ли е?

— Не, по дяволите. Ние сме законът, маце. Ловците на хора могат да правят всичко. Дори не ни трябва заповед за обиск.

Той закопча черен найлонов колан с кобур на кръста си и пъхна вътре деветмилиметровия си Глок. До него закачи белезници, а после облече широкото черно яке, което бе носил, когато се запознахме в кафенето.

— Предполагам, че Морели не си е вкъщи — каза той, — но човек никога не може да е сигурен. Винаги трябва да си подготвен.

Предположих, че и аз би трябвало да взема същите предпазни мерки, но не се виждах със стърчащ от колана пищов. А и бездруго това щеше да е излишен жест от моя страна, тъй като Морели знаеше, че нямам кураж да го застрелям.

Качихме се, Рейджъра почука на вратата и изчака малко. После изкрещя:

— Има ли някого?

Никой не отговори.

— А сега какво? — попитах. — Ще разбиеш вратата ли?

— В никакъв случай. Това са дивотии. Човек може да си счупи крака.

— Значи ще я отключиш с шперц? Или ще я отвориш с кредитна карта?

Рейнджъра поклати глава.

— Гледаш прекалено много телевизия.

Той извади от джоба си ключ и каза:

— Взех го от портиера, докато те чаках.

Апартаментът на Морели се състоеше от всекидневна, трапезария, свързана с кухнята, спалня и баня. Беше сравнително чист и спартански обзаведен. Малка квадратна дъбова маса, четири стола, удобно канапе, масичка за кафе и едно кресло. Във всекидневната имаше скъпа уредба, а в спалнята — малък телевизор.