Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 35

— Кармен беше ли там?

— Не я видях. Наистина имаше много хора. Всеки искаше да разбере какво е станало. Опитваха се да помогнат на мъртвеца, но нямаше смисъл. Беше си мъртъв.

— Предполага се, че в апартамента на Кармен е имало двама мъже. Видяхте ли втория?

— Мисля, че да. Никога не го бях виждала. Кльощав, тъмна коса и кожа, към тридесетгодишен. Със странно лице, сякаш са го били с тиган. Имам предвид — със сплескан нос. Сигурно заради това съм го запомнила.

— И какво направи той?

Жената сви рамене.

— Не знам. Сигурно си е тръгнал. Като Кармен.

— Дали мога да говоря с Джон Кюзак?

— Той живее в апартамент 4Б. Сигурно си е вкъщи. Безработен е.

Благодарих й и се закатерих нагоре по стълбите, като се чудех какъв е този човек, който бе посмял и успял да обезоръжи Морели. Почуках на вратата на 4Б и зачаках. Почуках отново, толкова силно, че ме заболя ръката. Вратата се отвори широко и веднага получих отговор на въпроса си какъв е човекът. Джон Кюзак беше над метър и деветдесет и тежеше поне сто и двайсет килограма. Посивялата му коса бе прибрана на конска опашка, а на челото му бе татуирана гърмяща змия. В едната си ръка държеше телевизионен справочник, а в другата — кутия бира. Откъм задимения му апартамент се носеше сладникава миризма на марихуана. Реших, че е ветеран от Виетнам. От летците.

— Джон Кюзак?

Той се вторачи в мен.

— Какво има?

— Опитвам се да открия Джо Морели. Надявах, се, че ще можете да ми разкажете нещо за Кармен Санчес.

— Ченге ли сте?

— Работя за Винсънт Плъм. Той е платил гаранцията на Морели.

— Не познавах Кармен Санчес добре — каза Джон Кюзак. — Виждал съм я, разбира се. Поздравявахме се. Приятно момиче. Качвах се по стълбите, когато чух изстрела.

— Госпожа Сантяго от втория етаж ми каза, че вие сте обезоръжили Морели.

— Да. Не знаех, че е ченге. Просто видях, че е застрелял някого. И държеше пистолет. Съседите започнаха да излизат в коридора, а той ги предупреди да стоят настрана. Реших, че положението е напечено, затова го халосах с пакета с шест бири. Проснах го директно.

Пакет с бири? Едва не се изкикотих. В полицейския протокол пишеше, че Морели бил ударен с тъп предмет, но не се споменаваше нищо за бири.

— Много смело от ваша страна — отбелязах с възхищение.

Той се ухили.

— Смелостта няма нищо общо. Бях пиян като мотика.

— Знаете ли какво е станало с Кармен?

— Не. Предполагам, че е изчезнала в суматохата.

— И оттогава не сте я виждали?

— Не.

— Ами изчезналият свидетел? Госпожа Сантяго спомена, че имало някакъв тип със сплескан нос…

— Спомням си, че го видях, но нищо повече.

— Ще го познаете ли, ако го видите пак?

— Възможно е.

— Мислите ли, че някой от съседите ви може да знае нещо повече за изчезналия свидетел?

— Едълман беше единственият, който видя онзи тип добре.

— Едълман тук ли живее?

— Живееше. Прегазиха го миналата седмица. Точно пред кооперацията. Шофьорът избяга.

Стомахът ми се сви нервно.

— Мислите ли, че смъртта на Едълман е свързана с убийството на Кулеса?

— Няма начин да разберем.

Благодарих на Кюзак и бавно заслизах по стълбите, като се наслаждавах на замайването от дима, който излизаше от дома му.