Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 34

Излязох навън, протегнах ръка и пръснах. Вятърът смени посоката си, а аз се втурнах навътре и затръшнах вратата.

— Да, вятърът е подло нещо — мъдро отбеляза Съни. — Май ще е по-разумно да излезеш от задния вход. Можеш да минеш през стрелбището.

Последвах съвета на Съни, а когато се озовах на улицата, се затичах към колата и скочих бързо вътре, в случай че капки от „Сигурният пазител“ все още се мотаят из въздуха и чакат да нападнат нервните ми окончания. Завъртях ключа и си заповядах да не се паникьосвам от мисълта, че нося нервно паралитичен газ, който в представите ми отговаряше на бомба. Двигателят изръмжа и лампичката за маслото примигна отново. Изглеждаше ужасно червена и настойчива. Майната й! Помислих си, че ще й се наложи доста да почака. Маслото не влизаше в първата десетка в списъка с проблемите ми.

Влях се в движението и отказах да проверя за облаци дим в огледалото за обратно виждане. Кармен живееше на няколко пресечки източно от улица „Старк“. Кварталът не бе хубав, но не бе и от най-лошите. Кооперацията беше от жълти тухли и плачеше за почистване. Четири етажа. Без асансьор. Напукани плочки в малкото фоайе на партера. Апартаментът на Кармен се намираше на втория етаж. Изпотих се здраво, докато стигна до вратата й. Жълтите полицейски ленти за местопрестъпление вече бяха свалени, но на вратата висеше катинар. На втория етаж имаше още два апартамента. Почуках и на двете врати. В първия апартамент нямаше хора. Жена от испански произход, госпожа Сантяго, около петдесетгодишна, отвори вратата на втория. Държеше бебе. Черната й коса беше прибрана на спретната опашка. Носеше син памучен пеньоар и хавлиени пантофи. В тъмния апартамент гърмеше телевизор. Видях две малки главички, осветени от екрана. Представих се и й подадох визитната си картичка.

— Не знам какво повече бих могла да ви кажа — извини се тя. — Кармен живя тук съвсем кратко. Никой не я познаваше. Беше много тиха и затворена.

— Виждали ли сте я след престрелката?

— Не.

— Знаете ли къде може да е? Приятели? Роднини?

— Не я познавах. Никой не я познаваше. Казаха ми, че работела в бар „Влез“ на улица „Старк“. Все някой там трябва да я е познавал.

— Бяхте ли си у дома в нощта на престрелката?

— Да. Беше късно, а телевизорът на Кармен гърмеше. Никога не го беше пускала толкова силно. После някой потропа на вратата й. Мъж. Оказа се, че бил ченге. Предполагам, че му се е наложило да удря силно по вратата, тъй като вътре не са го чули заради шума от телевизора. После чух изстрел и се обадих в полицията. Когато се върнах до вратата, чух, че в коридора е настъпила страхотна суматоха, затова погледнах навън.

— И?

— Джон Кюзак беше там, и още няколко души от кооперацията. Ние тук се грижим един за друг. Не сме като някои от онези, които се преструват, че не са чули нищо. Затова тук няма дрога. Никога не сме имали подобни неприятности. Джон стоеше над ченгето — не знаел, че е полицай. Просто видял убит пред вратата на Кармен, а този човек държал пистолет.

— Какво стана после?

— Не видях хубаво — имаше прекалено много хора.