Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 22

— Задаваш прекалено много въпроси — рече Рамирес.

Стояхме близо до големите старомодни прозорци в залата и — без никаква определена причина освен инстинкта — насочих вниманието си към сградата отсреща. Отново видях неясната фигура на прозореца на третия етаж. Реших, че е мъж, но не можех да определя дали е бял, или чернокож. Не че имаше значение.

Рамирес погали ръкава на сакото ми.

— Искаш ли кола? Тук имаме автомат за напитки. Ще те черпя една кола.

— Благодаря за предложението, но ме чака доста натоварена сутрин и трябва да вървя. Ако забележиш Морели, звънни ми. Ще ти бъда благодарна.

— Повечето момичета се смятат поласкани, ако Шампиона им предложи да ги черпи кола.

Помислих си, че аз определено не влизам в тази група, а съм от момичетата, които смятат, че на Шампиона му хлопа дъската. А и никак не ми харесваше атмосферата в залата.

— Наистина бих се радвала да остана и да пийна една кола, но имам ранна среща за обед.

Да бе, с кутия смокини.

— Не е хубаво непрестанно да бързаш. Би трябвало да останеш и да си починеш малко. Приятелят ти няма да има нищо против.

Размърдах се леко и се опитах да се отдръпна, като продължих да лъжа енергично.

— Всъщност имам делова среща със сержант Газара.

— Не ти вярвам — каза Рамирес.

Усмивката му се изкриви и всякакви следи от цивилизованост изчезнаха от гласа му.

— Мисля, че лъжеш за срещата.

Усетих как стомахът ми се свива от паника и си заповядах да не се шубелисвам прекалено много. Рамирес си играеше с мен. Перчеше се пред приятелите си. Вероятно се чувстваше засегнат от факта, че не се подадох на чара му, и държеше да си запази гордостта.

Погледнах си часовника.

— Съжалявам, че мислиш така, но трябва да се срещна с Газара след десет минути. Никак няма да е доволен, ако закъснея.

Отстъпих назад, но Рамирес ме сграбчи за врата — заби пръсти в него с такава сила, че се свих.

— Няма да ходиш никъде, Стефани Плъм — прошепна той. — Шампиона още не е приключил с теб.

Тишината в залата беше потискаща. Никой не помръдваше. Никой не възрази на Шампиона. Погледнах всеки от мъжете, но ми отвърнаха празни погледи. Никой нямаше да ми помогне. За първи път усетих истински страх.

Сниших глас, за да отговоря на мекия шепот на Рамирес.

— Тук съм като член на силите на реда. Дойдох да търся информация, която да ми помогне за арестуването на Джо Морели. Не съм ти давала повод да разтълкуваш намеренията ми неправилно. Държа се професионално и очаквам да зачетеш това.

Рамирес ме придърпа към себе си.

— Трябва да разбереш нещо за Шампиона — каза той. — Първо, не го учи на уважение. Второ, трябва да знаеш, че той винаги получава онова, което иска. — Той ме разтърси. — Знаеш ли какво иска Шампиона в момента? Иска да си мила с него, бебче. Наистина мила. Трябва да се реваншираш за това, че му отказа. Да му покажеш уважението си.

Кретенът се вторачи в гърдите ми и добави:

— И да му покажеш страха си. Страхуваш ли се от мен, кучко?

Всяка жена с коефициент на интелигентност над 12 би се страхувала от Бенито Рамирес.