Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 19

— Ако го пипна, ще получа десет хиляди долара.

— Купи си фиш от тотото. Ще имаш повече шансове.

— Разбрах, че Морели отишъл да се види с Кармен Санчес, но тя не била там, когато пристигнал.

— Не само не е била на местопрестъплението, но и сякаш е изчезнала от лицето на земята.

— Още ли я няма?

— Да. И не мисли, че не сме я търсили.

— Ами онзи тип, когото Морели е видял в апартамента заедно със Зиги? Загадъчният свидетел?

— Изпарил се е.

Сбърчих нос недоверчиво.

— Не мислиш ли, че това е странно?

— Мисля, че е повече от странно.

— Може пък Морели да е станал лош.

Усетих как Газара свива рамене от другата страна на линията.

— Знам само, че интуицията ми на ченге ми казва, че в този случай има доста неясни неща.

— Смяташ ли, че Морели ще се запише в Чуждестранния легион?

— Мисля, че ще остане в града и ще се опита да увеличи продължителността на живота си или ще умре, докато се опитва.

Изпитах облекчение, когато Газара потвърди собственото ми мнение.

— Имаш ли някакви идеи?

— Не и такава, каквато би искала да чуеш.

— О, стига, Еди. Имам нужда от помощ.

Нова въздишка.

— Няма да го намериш скрит при роднина или приятел. Прекалено умен е, за да допусне такава грешка. Единствената ми разумна идея е да търсиш Кармен Санчес и онзи тип, който е бил в апартамента й заедно със Зиги. Ако бях на мястото на Морели, щях да искам да ги открия. Или за да докажа невинността си, или за да се уверя, че те не могат да докажат вината ми. Но нямам представа как може да стане това. Даже ние не можем да ги намерим, а твоите шансове са равни на нула.

Благодарих на Газара и затворих. Идеята за издирването на свидетелите звучеше разумно. Не ми пукаше, че се захващам с „мисията невъзможна“. Интересуваше ме само това, че ако започна да търся Кармен Санчес, може отново да пресека пътя на Морели.

Откъде да започна? От блока, където живееше Кармен. Щях да поговоря със съседите й, да се опитам да науча нещо за приятелите и семейството й. Какво друго? Да поговоря с боксьора — Бенито Рамирес. Ако Зиги и Рамирес бяха толкова близки, може би Рамирес познаваше Кармен Санчес. Може дори да знаеше нещо за изчезналия свидетел.

Взех си една кола от хладилника и кутия смокини от килера и реших първо да поговоря с Рамирес.

3.

Улица „Старк“ започва от реката на север от кметството и върви на североизток. Дълга е над километър и е осеяна с малки магазинчета, барове, изоставени постройки, подслонили наркомани, и безрадостни триетажни къщи. Повечето къщи са разделени на апартаменти и стаи под наем. Много малко от тях имат климатици и всичките са претъпкани. Когато е горещо, обитателите на улицата се изсипват по площадките на къщите и уличните ъгли в търсене на свеж въздух и екшън.