Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 18

Навремето бащата на Джо можеше да бъде купен за петара и няколко бири, но той вече бе мъртъв.

Тази сутрин реших да затвърдя професионалния си имидж, затова облякох елегантен костюм от бежов лен, чорапогащник, високи токчета и дискретни перлени обици. Паркирах до бордюра, изкачих няколкото стъпала до къщата и почуках на вратата на семейство Морели.

— Охо — каза мама Морели, застанала на прага и втренчена в мен с презрението, обикновено предназначено за атеисти и досадни продавачи. — Виж ти кой е дошъл рано-рано сутринта. Малката госпожица ловец на хора.

После повдигна брадичката си още малко и добави:

— Чух за новата ти работа и нямам какво да ти кажа.

— Трябва да намеря Джо, госпожо Морели. Не се е явил на делото си.

— Сигурна съм, че е имал основателна причина.

Да бе. Например това, че е виновен.

— Ще ви оставя картичката си за всеки случай. Вчера си поръчах нови визитни картички.

Зарових из огромната черна чанта. Намерих белезници, лак за коса, фенерче, четка за зъби. Но никакви картички. Завъртях чантата, за да погледна вътре, и револверът ми падна на зеления мокет.

— Пищов! — изсумтя мама Морели. — Накъде отива светът! Майка ти знае ли, че носиш оръжие? Ще й кажа. Ще й звънна още сега.

Изгледа ме с върховно отвращение и затръшна вратата под носа ми.

Бях на тридесет години, а госпожа Морели щеше да ме наковлади на майка ми. Това е възможно само в Бърг. Вдигнах револвера, метнах го в чантата и намерих картичките. Пъхнах една под вратата. После изминах краткото разстояние до дома на родителите ми и използвах телефона им, за да звънна на братовчедка ми Франси, която знае всичко за всички.

Тя ми обясни, че Джо отдавна бил изчезнал и вероятно вече носел фалшиви мустаци. Бил ченге и имал връзки. Знаел как да се сдобие с нова социална осигуровка и да започне отначало някъде далеч оттук. После ме посъветва да се откажа, тъй като никога нямало да го намеря.

Интуицията и отчаянието обаче ми казваха друго, затова се обадих на Еди Газара, ченге в Трентън и един от най-добрите ми приятели, откак се помнех. Не само добър приятел, но и беше женен за братовчедка ми, Шърли Ревлата. Защо Газара се бе оженил за Шърли бе пълна загадка за мен, но бракът им продължаваше вече единадесет години, така че явно между тях имаше нещо сериозно.

Не си дадох труда да водя светски разговори. Заговорих веднага по същество. Разказах му за работата си при Вини и го попитах какво знае за престрелката, в която е участвал Морели.

— Знам, че е нещо, в което не трябва да се забъркваш — каза Газара. — Много ли искаш да работиш за Вини? Тогава го накарай да ти даде друг случай.

— Прекалено късно е. Вече се заех с този.

— Този случай вони.

— Всичко в Ню Джърси вони.

Газара сниши глас.

— Когато едно ченге бъде обвинено в убийство, работата е наистина сериозна. Всички се изнервят ужасно. А това убийство е особено грозно, тъй като доказателствата срещу Морели са доста солидни. Хванат е на местопрестъплението с димящ пищов в ръката. Твърдял, че и Зиги бил въоръжен, но не се намери никакво оръжие. Нямаше и куршуми забити в отсрещната стена, пода или тавана, а и по ръцете и ризата на Зиги нямаше следи от барут. Съдебните заседатели нямаха друг избор, освен да признаят Морели за виновен. А пък той не се яви на делото. Това е черна точка за полицията и ужасен срам. В момента, когато споменеш името на Морели из коридорите на участъка, всички внезапно си спомнят, че имат адски важна работа някъде другаде. Никой няма да се зарадва, че и ти си пъхаш носа в това. Ако тръгнеш по петите на Морели, ще увиснеш на счупен клон високо над земята. При това съвсем сама.