Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 17

Е, по дяволите, парите бездруго сигурно нямаше да стигнат за нови колене.

— Е, имам няколко долара — казах накрая.

Метнах новата си голяма чанта от черна кожа на пода до стола и се настаних до масата. Мама, татко и баба Мазур вече седяха нетърпеливо и чакаха да узнаят как е минала срещата ми с Вини.

— Закъсня с дванадесет минути — отбеляза мама. — Ослушвах се за сирени. Не си катастрофирала, нали?

— Работих.

— Вече? — извика тя и се обърна към баща ми. — Днес е първият й работен ден, а братовчед ти вече я кара да работи извънредно. Трябва да поговориш с него, Франк.

— Нещата не стоят по този начин — казах аз. — На плаващо работно време съм.

— Баща ти работи в пощите тридесет години и нито веднъж не закъсня за вечеря.

Не успях да потисна тежката си въздишка.

— Защо въздишаш? — веднага попита майка ми.

— И каква е тази нова чанта? Кога я купи?

— Днес. Трябва да нося някои неща със себе си — заради новата работа. Имам нужда от по-голяма чанта.

— Какви неща? Нали си деловодителка.

— Това място вече беше заето. Получих друга работа.

— Каква?

Сипах си кетчуп върху рулото и едва потиснах поредната си въздишка.

— Агент по възстановяването.

— Агент по възстановяването — замислено повтори майка ми. — Франк, имаш ли представа какво е агент по възстановяването?

— Да — отговори той мрачно. — Ловец на обвиняеми.

Майка ми се плесна по челото и завъртя очи.

— Стефани, Стефани, Стефани! Какво ти става, за бога? Това не е работа за една почтена млада дама.

— Това си е почтена и законна работа — възразих. — Нещо като ченге или частен детектив.

Всъщност никога не бях смятала някоя от тези две служби за особено почтена.

— Но ти не разбираш нищо от тази работа.

— Съвсем просто е — казах самоуверено. — Вини ми дава беглец, аз го намирам и го придружавам до полицията.

— Какъв беглец? — поинтересува се майка ми.

— Човек, който не се е явил в съда за делото си.

— Вероятно и аз бих могла да стана ловец на престъпници — намеси се баба Мазур. — Малко допълнителни пари ще ми дойдат добре. Мога да се втурна по петите на бегълците заедно с теб.

— Господи! — изстена баща ми.

Мама не им обърна внимание.

— Трябва да се научиш да правиш калъфи за мебели. Хората винаги имат нужда от тях — посъветва ме тя, после се обърна към баща ми. — Франк, не мислиш ли, че Стефани трябва да се научи да прави калъфи? Според мен това е чудесна идея.

Усетих как мускулите ми се стягат и направих безуспешен опит да се отпусна. Казах си, че трябва да се успокоя и да гледам по-леко на нещата. Това беше добра тренировка за утре сутринта, когато възнамерявах да посетя майката на Морели.

Ако се съдеше по стандартите в махалата, майка ми беше второкласна домакиня в сравнение с майката на Джоузеф Морели. Майка ми не е мърлячка, но госпожа Морели беше домакиня герой. И Господ не можеше да създаде по-чисти прозорци, да направи прането по-бяло или да приготви по-хубав сладкиш от нея. Тя никога не пропускаше неделната литургия, продаваше продукти на „Амуей“ в свободното си време и ужасно ме плашеше с проницателните си черни очи. Не се надявах, че ще доносничи за сина си, но все пак бях длъжна да я разпитам. Не исках да оставя нито един камък непреобърнат.