Читать «Възмездие от гроба» онлайн - страница 7

Сега, пет минути преди дванайсет, „Бар и грил Викинг“ беше пуст и кънтеше на кухо. Светлото дърво, хромираните части и стъклото все още блестяха на светлината на халогенните лампи — доказателство, че откакто чистачката си бе свършила работата, тук не бе влизал никой. Хари беше пуснал на уредбата музиката на Майкъл Нийман към филма „Краят на аферата“ и звуците на струнните инструменти сякаш трептяха почти видимо в спокойния въздух. След двайсет минути „Викинг“ щеше да се преобрази с нахлуването на юпитата, опитващи се да погълнат колкото е възможно по-големи количества храна и напитки през кратката си обедна почивка. Въздухът щеше да натегне от шума на разговорите, от топлината на много тела, от мириса на пот и цигарения дим, и Джейн нямаше да има и секунда време, за да мисли за нещо друго, освен за притискащото се към бара множество.

Но засега всичко беше спокойно. Хари Ламтън стоеше в единия край на извития барплот от светло брезово дърво, облегнал се на лакти, докато прехвърляше сутрешния вестник. Светлината проблясваше по русия ореол на щръкналата му къса коса, придавайки му вид на светец от епохата на постмодернизма. Той вдигна поглед, когато чу стъпките на Джейн по дъсчения под и махна леко за поздрав. Усмивката оживи острите черти на тясното му лице.

— Още ли вали? — попита той.

— Още — Джейн се приведе напред и целуна Хари по бузата, а после го подмина на път към килерчето, в което персоналът държеше дрехите си.

— Всички ли са тук? — попита тя, когато се върна зад бара, докато прибираше дългите спирали на къдриците си и ги стягаше в кок.

Хари кимна. Джейн си каза, че това поне е облекчение, и се плъзна зад мускулестия гръб на Хари, за да провери дали всичко е на място, така че работата й да може да протече колкото е възможно по-гладко. Беше получила тази работа, защото Дан, приятелят на Хари, беше неин колега в университета, но не искаше да дава повод за обвинения, че е злоупотребила с тази близост. Освен това Хари настояваше, че работата му като управител на бара е само временна. Някой ден той можеше да си изясни какво иска да постигне в живота и тогава Джейн не би искала колегите й от бара да я представят пред някой нов шеф като мързелива или некомпетентна. Работата във „Викинг“ беше изтощителна и ниско платена, а отнемаше и немалко време, но тя се нуждаеше от нея.

— Най-сетне измислих заглавие — каза тя, завързвайки дългата си бяла престилка на сервитьорка в бистро. — На книгата имам предвид.

Хари наклони въпросително глава на една страна.

— „Лауреатът на фантасмагориите — политика, поезия и преструвка в творчеството на Уилям Уърдсуърт“. Какво ще кажеш?

Хари се намръщи, обмисляйки чутото.

— Харесва ми — каза той най-сетне. — Буди поне някакъв интерес към стария досадник.

— „Интерес“ звучи добре, това продава книгите.

Хари кимна, прелисти една страница от вестника и я загледа разсеяно. После тъмносините му очи изведнъж се присвиха и между русите му вежди се появиха бръчици.