Читать «Възмездие от гроба» онлайн - страница 5

Джейн заслиза по стълбите, спечелвайки си кратък отдих. Безсмислено би било да се опитва да вика асансьора. Без да обръща внимание на неграмотните надписи по стените, отблъскващите купчини боклук, навени от вятъра по ъглите, на миризмата на урина и гниене, тя слизаше бързо надолу. На първия завой на стълбите спря и стомахът й се сви. Беше се натъквала на тази гледка толкова често, че би трябвало да е претръпнала, но всеки път, когато видеше дребната фигурка, кацнала в поза „лотос“ върху тясното перило на галерията на горния етаж, коленете на Джейн се разтреперваха.

— Здрасти, Джейн — подвикна тихо фигурката.

— Здравей, Тенил — отвърна Джейн, прикривайки страха си с насилена усмивка.

С небрежност, която в очите на Джейн бе равносилна на предизвикателство към смъртта, Тенил отпусна крака и скочи на влажния циментов под до Джейн.

— К’во става? — подхвана тринайсетгодишното момиче, тръгвайки редом с нея.

— Става това, че ще закъснея за работа, ако не побързам — отвърна Джейн и затича надолу, поддавайки се на инерцията от земното притегляне. Тенил не изоставаше. Дългата й коса, сплетена на безброй плитчици, подскачаше по тесните й рамене.

— Ще повървя с теб — каза Тенил. Движеше се наперено, подражавайки неумело на кандидат-бандитите, които се навъртаха в отблъскващия лабиринт на комплекса, учейки занаята от по-възрастни братя, братовчеди или изобщо от който и да е близък, останал достатъчно дълго време извън затвора.

— Не ми е приятно да се държа като дърта досадна еснафка, Тенил, но все пак ми се струва, че би трябвало да си на училище?

Репликата беше позната и Джейн беше в състояние да предвиди и отговора.

— Учителите не могат ме научи на нищо — заяви механично Тенил, удължавайки крачка, за да се изравни с Джейн, когато стъпиха на улицата. — К’во ли знаят те за моя живот?

Джейн въздъхна.

— Омръзна ми да чувам едно и също от теб, Тенил. Ти си прекалено умна, за да се примириш с това, което те чака, ако не получиш образование.

Тенил пъхна ръце дълбоко в джобовете на тънкото си яке от изкуствена кожа и присви предизвикателно слабите си раменца.

— Майната му — отвърна тя. — Няма да се дам на този инкубатор. На Тенил не й минават тия филми.

Минаха през тунела под блока и излязоха на една отсечка от магистралата, където колите профучаваха край тях със съскане на гумите по мокрия асфалт — очевидно шофьорите ликуваха, че най-сетне могат да преминат на по-висока предавка.