Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 255

Беше го настигнала.

— Господине… — простена Бореас Мун, който по някакъв начин беше успял да изпълзи на леда. — Подайте ми ръка… Господин коронер…

Изтеглилият се от водата Скелен посиня. Тресеше го. Опитващият се да излезе Силифант отчупи ръба на ледената плоча. Дакре отново потъна под водата. Но почти веднага изскочи на повърхността, кашляйки и плюейки, и с нечовешки усилия се добра до леда. Изпълзя върху него и падна, останал съвсем без сили. Около него се образува локва.

Бореас стенеше, затворил очи. Скелен трепереше.

— Спасете… Мун… Помогнете…

На края на леденото поле, потопен до слабините, висеше Риенс. Мокрите коси прилепваха към черепа му. Зъбите му тракаха като кастанети.

Кънките заскърцаха. Бореас не помръдна. Чакаше. Скелен трепереше.

Тя се приближаваше. Бавно. От меча й течеше кръв и бележеше леда с пунктир. Бореас преглътна. Въпреки че беше просмукан до кости с ледена вода, изведнъж му стана ужасно горещо.

Но момичето не гледаше него. Тя гледаше Риенс, който напразно се опитваше да се измъкне върху леда.

— Помогни ми… — Риенс успя да надмогне тракането на зъбите си. — Спаси…

Момичето намали, завъртайки се на кънките с грацията на танцьорка. Спря с леко разкрачени крака, държейки меча си ниско, до бедрото.

— Спаси ме — заскимтя Риенс, впивайки в леда вкочанелите си пръсти. — Спаси… ще ти кажа… къде се намира Йенефер… Кълна се.

Момичето бавно свали шала от лицето си. И се усмихна. Бореас Мун видя зловещия белег и с усилие сдържа вика си.

— Риенс — каза Цири, без да спира да се усмихва. — Та нали ти се канеше да ме научиш какво е болка. Помниш ли? Ето с тези ръце. Ето с тези пръсти. С тези. С пръстите, с които си се вкопчил в леда.

Риенс отговори нещо. Бореас не разбра какво, защото зъбите на магьосника тракаха силно, затруднявайки речта му. Цири се завъртя с кънките си и вдигна ръката с меча. Бореас стисна зъби, уверен, че тя ще посече Риенс, но момичето само се подготвяше за бяг. За огромно изумление на следотърсача, тя се отдалечи, размахвайки рязко ръцете си. Изчезна в мъглата, след миг утихна и ритмичното поскърцване на кънките.

— Мун… И-и-изз… ва-а-ади… ме-е-е… — изрева Риенс, притискайки брадичка към леда. Той извади и двете си ръце, опитвайки се да се вкопчи с нокти в леда, но всичките му нокти вече бяха счупени. Разпери пръсти, опитвайки се да се захване за окървавения лед с дланите и с възглавничките на пръстите си. Бореас Мун го гледаше и започваше да усеща увереност, ужасяваща увереност…

Чуха скърцането на кънките в последния момент. Момичето се приближаваше с невероятна бързина, направо се размиваше пред погледите им. Движеше се по самия край на леда, до пукнатината…