Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 253

— Полудя ли?

— Бонхарт го предвиди. Затова се върна за конете. Той знаеше, че момичето ни въвлича в капан. Внимание! Ослушвайте се за скърцането на кънки по леда!

Дакре Силифант пребледня, което си пролича, въпреки порозовелите му от студа бузи.

— Момчета! — викна той. — Внимание! Бъдете нащрек! И се съберете в група. Да не се изгубите в мъглата.

— Млъкни! — изрева Кукумявката. — Пазете тишина! Пълна тишина, иначе няма да чуем…

Те чуха. Най-отляво, в най-далечния край на редицата, от мъглата до тях долетя кратък крясък, който бързо секна. И рязкото, сипкаво скърцане на кънки, от което се изправяха косите, също както от скърцането на желязо по стъкло!

— Берт! — извика Кукумявката. — Берт! Какво има?

Те чуха неразбираем вик, а само след миг от мъглата изскочи тичащия с всички сили Берт Бригден. Приближавайки се до тях, той се подхлъзна, падна и се плъзна по корем върху леда.

— Тя докопа… Стигварт — изпъшка той, изправяйки се с усилие. — Закла го… докато прелиташе наблизо… Толкова бързо… че едва я зърнах… Магьосница…

Скелен изруга. Силифант и Мун, и двамата с мечове в ръце, се въртяха, взирайки се в мъглата.

Скръц. Скръц. Скръц. Бързо. Ритмично. И все по-близо. Все по-близо…

— Откъде? — изкрещя Бореас Мун, обръщайки се на другата страна, хванал меча си с две ръце. — Откъде?

— Тихо! — извика Кукумявката, държейки орион във вдигнатата си ръка. — Като че ли е отдясно! Да, отдясно! Идва отдясно! Внимание!

Вървящият в десния им фланг гемериец изведнъж изруга, обърна се и се втурна на сляпо в мъглата, шляпайки в топящия се лед. Но не можа да избяга далеч. Дори не успя да се скрие от погледа им. Те чуха рязкото скърцане на кънки, забелязаха неясна, подвижна сянка. И блясък на меч. Гемериецът нададе вой. Те го видяха да пада, видяха широкото ветрило от кръв върху леда. Раненият се мяташе, извиваше се, крещеше, виеше, после утихна и замря.

Но докато виеше, той заглушаваше скърцането на кънките. Те не очакваха, че момичето ще успее толкова бързо да смени посоката.

Тя влетя между тях, точно по средата. Съсече Ола Харшейм в движение, ниско, под коляното, и той се прекърши като сгъваемо ножче. Тя се завъртя в пирует, засипвайки Бореас Мун с дъжд от ледени парченца. Скелен отскочи, подхлъзна се и се хвана за ръкава на Риенс. И двамата паднаха. Кънките заскърцаха съвсем близо до тях, острите студени парченца ги хапеха по лицата. Единият от гемерийците изкрещя, а викът му рязко премина в диво хълцане. Кукумявката знаеше какво се беше случило. Той беше чувал много хора, на които са им прерязани гърлата.

Ола Харшейм викаше и се гърчеше върху леда.

Скръц. Скръц. Скръц.

Тишина.

— Господин Скелен — изпъшка Дакре Силифант. — В теб ни е надеждата… Спаси ни… Не ни оставяй…

— Крака ми отсече, курва-а-а! — виеше Ола Харшейм. — Помогнете ми, мамка ви! Помогнете ми да стана-а-а!

— Бонхарт! — закрещя в мъглата Скелен. — Бонхарт! Помощ! Къде си, кучи сине! Бонха-а-арт!

— Тя ни обикаля — изпъшка Бореас Мун, като се въртеше и се ослушваше. — Обикаля ни в мъглата… Не се знае откъде ще удари… Смърт! Това момиче е самата смърт! Всички ще загинем тук! Ще бъде клане, същото като в Дун Дара в нощта на Саовине…