Читать «Кулата на лястовицата» онлайн - страница 222

— Нямам.

Риенс се приближи до Цири и я погледна в очите.

— Твоята покровителка, вещицата Йенефер — процеди злобно той, — веднъж ме нарани. Когато по-късно ми попадна в ръцете, аз, Риенс, й показах какво значи болка. С тези ръце, с тези пръсти. И й обещах, че когато ми попаднеш в ръцете, принцесо, и на теб ще ти покажа какво значи болка. С тези ръце, с тези пръсти…

— Рискована работа — тихо се обади Бонхарт. — Много рискована, господин Риенс — да дразните момичето ми и да го заплашвате. Тя е отмъстителна и ще го запомни. Повтарям, дръжте по-далеч от нея ръцете, пръстите и други части от тялото си.

— Достатъчно — сряза ги Скелен, без да сваля любопитен поглед от Цири. — Престани, Бонхарт. Ти, Риенс, също по-спокойно. Отнесох се към теб със снизхождение, но все още мога да размисля и да заповядам да те вържат за краката на масата. Сядайте и двамата. Да поговорим като културни хора. Тримата, на три чифта очи. Защото ми се струва, че има за какво да поговорим. А обектът на нашия разговор временно ще го поставим под охрана. Господин Силифант!

— Само я пазете добре. — Бонхарт подаде на Силифант края на веригата. — Като зеницата на окото си.

* * *

Кена стоеше настрани. Разбира се, искаше й се да разгледа момичето, за което толкова много се говореше напоследък, но изпитваше странно нежелание да се тика в тълпата, обграждаща Харшейм и Силифант, които водеха загадъчната пленница към стълба на площада.

Всички се опитваха да се приближат, да разгледат девойката, опитваха се дори да я пипнат, блъснат, дръпнат. Тя вървеше с усилие, леко накуцвайки, но държеше главата си високо. „Той я е бил — помисли си Кена, — но не я е пречупил…“

— Значи това е самата Фалка…

— До съвсем скоро е била момиче…

— Момиче! Пфу! Главорезка!

— Казват, че убила шестима мъже на арената в Клармон…

— И колко ли още преди това… Дяволица…

— Вълчица!

— А кобилата, погледнете каква кобила! Расов кон… А там, върху чула на Бонхарт, какъв меч… Ха… Чудо!

— Престанете! — избоботи Дакре Силифант. — Не пипайте! Къде си врете ръцете в чужда собственост? Девойката също не я пипайте, не я щипете и не я нагрубявайте! Покажете малко уважение. Кой знае, може още на разсъмване да я екзекутираме. Нека поне дотогава поживее на спокойствие.

— Щом девойката отива на смърт — озъби му се Киприан Фрип младши, — защо да не й подсладим малко живота? Да я вземем за малко в сеното?

— Да! — промърмори Каберник Турент. — Може и да стане! Хайде да попитаме Кукумявката…

— Казвам ви, не може! — отряза ги Дакре. — Само това ви е в главата, смотаняци! Казах да оставите момичето на мира! Андрес, Стигварт, я застанете до нея. Не сваляйте поглед от нея и не се отделяйте нито на крачка! А онези, които се приближат — бой!

— Добре, де! — каза Фрип. — Щом не, значи не. Хайде, момчета, да отидем при местните, там пекат овен и прасенце. Нали довечера е празник, Равноденствието. Докато господата се съветват, ние можем да се повеселим.