Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 158

— Калвин Уайтхол е уредил тази среща ли? — По гърба я полазиха тръпки.

Ейдриън Лоу се озадачи.

— Ами да, разбира се. Според него, вие сте били най-подходяща за представянето на откритията ми пред медиите. Уговорил се е с вас и ме предупреди, че ще дойдете.

Фран предпазливо подбра следващите си думи.

— Точно какво ви каза господин Уайтхол, че ще направя за вас, докторе?

— Мила моя, вие сте тук, за да подготвите трийсетминутно интервю с мен, което ще ми позволи да споделя откритията си със света. Представителите на медицинската общност ще продължат да ме нападат. Но дори те след време, както и обикновените хора, ще приемат мъдростта на моята философия и гениалните ми открития. И вие, госпожице Симънс, ще сте първата. Вие ще излъчите това предаване по вашия канал, за който чувам, че бил с необичайно висок рейтинг.

Фран мълчеше, едновременно поразена и ужасена от чутото.

— Доктор Лоу, съзнавате ли, че по този начин излагате себе си, доктор Блак и Калвин Уайтхол на опасността да бъдете обвинени в извършване на престъпления?

Старецът се наежи.

— Разбира се. Калвин с готовност прие, че това е неизбежна част от важната ни мисия.

„О, Господи — помисли си Фран, — той е станал опасен за тях. Както и аз. Тази лаборатория също е опасна за Блак и Уайтхол. Ще се опитат да се избавят от нея — и от нас. Попаднала съм в капан.“

— Докторе — като се мъчеше да говори максимално спокойно, каза тя, — трябва да се махнем оттук. Незабавно. Подготвили са ни клопка. Калвин Уайтхол никога няма да ви позволи да разгласите това, особено по телевизията!

— Не разбирам… — отвърна Лоу и на лицето му се изписа почти детинско объркване.

— Повярвайте ми. Моля ви!

Той стоеше до нея по средата на лабораторията, опрял длани върху работния плот.

— Това са глупости, госпожице Симънс. Господин Уайтхол…

Фран го хвана за ръката.

— Тук е опасно, докторе. Трябва да се махнем.

Тя чу слаб шум и усети силно въздушно течение. Някой отваряше прозореца в дъното на помещението.

— Вижте! — извика Фран и посочи към тъмен силует, едва забележим на фона на нощното небе.

Замъждука пламъче, вдигнато от нечия ръка, която след миг като че ли се отдръпна назад. Фран внезапно осъзна какво става. Човекът на прозореца се готвеше да хвърли вътре запалителна бомба. Щеше да взриви лабораторията заедно с тях.

Доктор Лоу се отскубна: от ръката й. Фран разбираше, че е безполезно да бягат, но знаеше, че трябва да опитат.

— Моля ви, докторе.

Но старецът светкавично бръкна под плота, извади пушката си, зареди я с високо, зловещо изщракване, прицели се и стреля. Гърмежът я оглуши. Видя, че ръката с бомбата изчезва, после чу строполяването на тяло. Миг по-късно от верандата се надигнаха пламъци.

Доктор Лоу свали пожарогасителя от стената и й го подхвърли. После се втурна към сейф в стената, бързо го отвори и отчаяно започна да рови вътре.