Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 157

Фран ужасено видя на екрана Барбара Колбърт, която шепнеше името на дъщеря си. Ахна, когато Наташа се раздвижи, отвори очи и заговори. Удивлението й очевидно достави удоволствие на доктор Лоу.

— Сама виждате, сама виждате — възкликна той.

Шокирана, Фран продължаваше да гледа как момичето познава майка си, затваря очи, после отново ги отваря и я моли да й помогне.

Усети, че от собствените й очи бликват сълзи при мъчителната гледка на Барбара Колбърт, умоляваща дъщеря си да не умира.

— Не можеше да издържи повече от минута. Толкова действа лекарството — обясни й доктор Лоу, когато спря и пренави записа. — Някой ден всяка кома ще е обратима. — Той пъхна касетата в джоба си.

— Според мен, доктор Лоу, вие сте гений и е невероятно, че не сте посветили усилията си на запазването на живота, а не на погубването му.

Старецът се усмихна и се изправи.

— Мила моя, с мен са съгласни безброй хора. А сега, нека ви покажа лабораторията си.

Изпълнена със смесица от ужас и засилващо се безпокойство, че е сама с този човек, Фран го последва нагоре по тясното стълбище. „Наташа Колбърт — гневно си помисли тя. — Изпаднала е в това състояние заради един от изключително ефикасните му медикаменти. А също и бабата на Тим, която се надявала да доживее до осемдесетия си рожден ден. И Барбара Колбърт, която е била прекалено интелигентна, за да се остави да я заблудят думите на ученика на Лоу, убиецът Питър Блак. А със сигурност и майката на Били Гало. И още колко други? — запита се Фран.“

Коридорът на втория етаж беше мрачен и зле осветен, но когато Ейдриън Лоу отвори вратата на лабораторията си, все едно, че се озоваха в съвсем друг свят. Тя не знаеше много за изследователските лаборатории, но въпреки това виждаше, че тази е образец за техническо съвършенство.

Помещението не беше голямо, но апаратурите бяха подредени толкова грижливо, че се използваше всеки сантиметър от ограниченото пространство. Освен последните новости в компютърното оборудване, Фран разпозна апаратура, каквато бе виждала в кабинета на собствения си лекар. Имаше също голяма кислородна бутилка с клапани, свързана с тръби. Много от уредите изглеждаха предназначени за опити с химически вещества, други за живи създания. „Плъхове, надявам се — със свито сърце си помисли тя. Повечето от устройствата не й говореха нищо, но я впечатли изключителната чистота и подреденост. Точно това е ужасяващо“ — каза си Фран, докато влизаше в лабораторията.

Лицето на Ейдриън Лоу сияеше от гордост.

— Госпожице Симънс, след като се оказах персона нон грата в медицината, тук ме доведе бившият ми студент Гари Лаш. Той вярваше в мен и в моите проучвания и всеотдайно ми осигури подкрепата, от която се нуждаех, за да извършвам експериментите си. После повика Питър Блак, друг мой студент и негов колега. От сегашна гледна точка обаче това не се оказа най-разумният ход. Навярно заради проблемите си с алкохола, Питър Блак се превърна в опасен страхливец. Десетки пъти ме е провалял, макар че накрая ми помогна за най-голямото постижение в моята кариера. Трябва да спомена и Калвин Уайтхол, който беше така любезен да уреди тази среща и който горещо поддържа проучванията ми и финансово, и морално.