Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 156

— Естествено, докторе. — Фран отвори чантата си, извади касетофона и го включи. „Не му показвай, че вече си научила доста неща за него — напомни си тя. — Задай му всички важни въпроси. По-късно записът ще представлява ценно доказателство.“

— После ще ви заведа горе в лабораторията. Но първо ще ви обясня защо сте тук. Не, всъщност, ще ви обясня защо аз съм тук.

Доктор Лоу с въздишка отпусна глава.

— Госпожице Симънс, предполагам, че сте чували поговорката „Всяко зло за добро“. Тя е особено актуална в медицинската практика. Трябва да се взимат решения, които понякога се оказват трудни.

Фран слушаше, без да го прекъсва. Старецът ту с тих, ту с въодушевен глас й обясни възгледите си за напредъка на медицината и за необходимостта от преразглеждане на основните концепции в здравеопазването.

— Трябва да има момент, в който лечението да се прекратява — започна той. — Но думата ми не е само за животоподдържащите системи. Да вземем например човек, който е получил трети инфаркт, или е над седемдесетте и на диализа от пет години, или пък получава огромна сума за трансплантация на сърце или черен дроб. Не е ли време да го оставим на съдбата му, госпожице Симънс? Явно такава е волята Божия, така че защо да се съпротивляваме на неизбежното? Пациентът може и да не е съгласен, разбира се, и роднините му несъмнено ще искат лечението да продължи. Ето защо трябва да има друга инстанция, овластена да ускори неминуемия край, без да взима предвид мнението на семейството или самия пациент и без да докарва повече разходи на болницата. Инстанция, способна на обективно клинично, научно решение.

Фран, удивено слушаше тази зловеща философия.

— Да разбирам ли, доктор Лоу, че според вас нито пациентът, нито семейството трябва да имат думата или дори да знаят за решението за прекратяване на живота на пациента?

— Точно така.

— И че недъгавите трябва да играят ролята на морски свинчета в експериментите, които провеждате вие и колегите ви?

— Мила моя — снизходително отвърна той, — искам да ви покажа един видеозапис. Той навярно ще ви помогне да разберете защо са толкова важни проучванията ми. Навярно наскоро сте чули за Наташа Колбърт, млада жена от много известно семейство.

„Боже мой, той ще признае какво е направил с нея“ — помисли си Фран.

— По някаква изключително злополучна случайност медикаментът, който трябваше да получи хронично болна възрастна пациентка, беше даден на госпожица Колбърт вместо обичайния солен разтвор. Това доведе до кома, която продължи повече от шест години. Оттогава експериментирам, за да създам медикамент, който да повлияе на това състояние, и снощи за пръв път постигнах успех, макар и само за секунди. Но този успех е началото на нещо велико в науката. Позволете ми да ви покажа доказателството.

Доктор Лоу постави касета във видеото, свързано с широкоекранен телевизор.

— Никога не гледам телевизия — поясни той. — Използвам го само за научни цели. Ще ви покажа само последните пет минути от последния ден на Наташа Колбърт. Това е всичко, което ви е нужно, за да разберете какво съм постигнал през годините.