Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 159

Фран се наведе през прозореца. Пламъците ближеха подметките на нападателя им, който лежеше на терасата. Мъжът стенеше и притискаше с ръка рамото си, като се мъчеше да спре шурналата струя кръв. Тя натисна бутона на пожарогасителя и насочи пяната към огъня.

Но пожарът вече обхващаше перилата На терасата и бе само на секунди от стълбището. Запалителната течност беше потекла между дъските и отдолу също излизаха пламъци. Фран разбираше, че вече нищо не може да спаси къщата. Знаеше също, че ако отвори вратата към терасата, огънят бързо ще стигне до кислородната бутилка.

— Бягайте, докторе — извика тя.

Доктор Лоу кимна и помъкнал куп папки в ръце, изтича от лабораторията. Скоро по стълбището се разнесе тракането на токовете му.

Фран погледна назад към терасата. Имаше само един начин да спаси живота на ранения и тя бе решена да опита. Не можеше да го остави да умре тук, когато експлодираше кислородът. Стиснала пожарогасителя, Фран се измъкна навън през тесния прозорец. Пламъците се приближаваха към мъжа и скоро щяха да обхванат външната стена на къщата. Като обливаше с пяна пространството между прозореца и стълбището, тя отвори временна пътека. Раненият лежеше до най-горното стъпало. Фран остави пожарогасителя, пъхна ръце под дясната подмишница на мъжа, напрегна сили и го бутна напред. За миг той се олюля на стъпалото, после със стонове се затъркаля надолу.

Тя се опита да запази равновесие, но се подхлъзна на пяната и падна. Главата й се блъсна в първото стъпало, рамото й се заби в острия ръб на следващото и докато стигне до долу, навехна глезена си.

Замаяна, успя да се изправи на крака. В същия момент иззад къщата се появи доктор Лоу.

— Помогнете ми да го измъкнем оттук преди всичко да е полетяло във въздуха — извика тя.

По време на падането си нападателят им беше припаднал и тежеше ужасно много. С помощта на стареца Фран успя да изтегли Лу Нокс на пет-шест метра преди експлозията — завършекът на толкова грижливо подготвения от Калвин Уайтхол план.

Двамата се затичаха надалеч, обсипвани от дъжд от падащи останки.

85.

След като Фран си тръгна, Моли се качи в банята на втория етаж и застана пред огледалото, вперила поглед в лицето си. Струваше й се чуждо, сякаш гледаше непозната — с която нямаше особено желание да се запознае.

— Някога ти беше Моли Карпентър, нали? — попита отражението си тя. — Моли Карпентър беше голяма късметлийка. Е, знаеш ли какво? Вече не е такава и не можеш да се преструваш на нея. Можеш да продължиш да бъдеш само номер, сврян в затворническа килия. Не звучи много забавно, нали? И навярно не е за предпочитане.

Моли завъртя кранчетата, за да напълни ваната, изсипа във водата ароматни соли и се върна в спалнята.

Джена й бе казала, че преди да дойде, трябвало да се отбие на някакъв коктейл. Икономката й щяла да донесе вечерята. „Джена ще изглежда великолепно — помисли си тя. После взе решение. — Ще я изненадам. Тази вечер за последен път ще се престоря на Моли Карпентър.“

Един час по-късно, вече с измита и лъщяща коса, скрила тъмните кръгове около очите си с грим, облечена в бледозелен копринен панталон и ефирна блуза, тя очакваше Джена.