Читать «Зимата на нашето недоволство» онлайн - страница 3

„Брястова“ пресича главната улица под ъгъл на две преки от старата къща на Итън Алън Холи. На половин път до първата пряка банда врабчета разбойници се биеха върху новопоникналата трева пред дома на Елгар — и то не на шега, ами с търкаляне, кълване и посягане към очите с такава злост и шум, че изобщо не усетиха приближаващия се Итън. Той се спря да понаблюдава битката.

— Сред пилците в гнездото мир цари, а сред нас никога, уви — рече. — Я се позамислете върху тая глупост. Дори в хубаво утро като днешното се биете. А свети Франциск толкова добрини ви е сторил, копеленца мръсни. Майната ви! — Втурна се към тях, зарита и врабчетата подхвръкнаха с мощен шепот на криле, оплаквайки се възмутено с гласчета, напомнящи скърцането на врата. — И чуйте какво ще ви кажа — подвикна Итън подире им. — Слънцето ще залезе по пладне и земята ще помръкне посред бял ден и ще ви хване страх4. — Върна се на тротоара и продължи по пътя си.

Старата къща на Филипс между първата и втората пряка сега е пансион. От предната врата излезе Джои Морфи, касиерът на „Фърст Нашънъл“. Изчопли зъбите си, оглади жилетката си „Татерсол“5 и каза „здрасти“ на Итън.

— Тъкмо се канех да мина покрай вас, господин Холи — рече.

— Какво му е празничното на Разпети петък, пак питам?

— От латински — каза Джои. — Праз, празилий, празум, сиреч „скапан“.

Джои приличаше на кон и се смееше по конски — дългата му горна устна се повдигаше над големите му квадратни зъби. Джоузеф Патрик Морфи, Джои Морфи, Джой-бой — „Морфа“ — радващ се на необичайна популярност при целия си краткогодишен престой в Ню Бейтаун. Шегобиец, които пускаше майтапите си със замрежения поглед на покерджия, но виеше от смях на чуждите, независимо дали ги беше чувал и преди, или не. Големият гявол Морфа беше чат на всичко — и на всички, от мафията до Маунтбатън — но изказваше информацията си с покачваща се интонация, сякаш задаваше въпроси. По този начин смекчаваше всезнайковщината и превръщаше слушателя си в съучастник, който после да повтори думите му като свои. Джои бе обаятелен шебек — хазартен тип, макар никой да не го бе виждал да залага на нещо, добър счетоводител и прекрасен банков касиер. Президентът на „Фърст Нашънъл“ господин Бейкър му имаше толкова голямо доверие, че му прехвърляше повечето работа. Морфа се познаваше с всички отблизо, но към никого не се обръщаше на малко име. За Джои Итън си оставаше господин Холи, а Марджи Йънг-Хънт — госпожа Йънг-Хънт, при всички клюки, че спял с нея. Нямаше семейство, нито връзки, живееше сам в две стаи и самостоятелна баня в старата къща на Филипс и се хранеше предимно в бар-ресторанта „Фоурмастър“. И господин Бейкър, и брокерската фирма познаваха безупречното му минало в банковия бизнес, но Джой-бой така разправяше какво се случило някому, че човек започваше да подозира, че този някой е бил самият той, а ако това се приемеше за истина, значи Джои бе врял и кипял. Това, че не си приписваше заслугата, караше хората да го харесват още повече. Поддържаше чисти ноктите си, обличаше се добре и със стил и винаги ходеше с чиста риза и лъснати обувки.