Читать «Изнудването» онлайн - страница 192

— Смятате ли да останете в Ню Йорк, мистър Макавой? — попита го Мийзър.

Рой кимна и Кайл отвърна:

— Не, не бих могъл.

— Чудесно. Ако се съгласите да не практикувате повече в щата Ню Йорк, ние ще забравим за нарушенията на етичния кодекс.

— Добре — каза малко прибързано Кайл. Нямаше търпение да напусне града.

Мийзър прегледа бележките си, сякаш му оставаха още десетки неприятни въпроси, но срещата на практика бе приключила. Адвокатите от „Скъли“ държаха на този разговор, за да могат да уволнят официално Кайл, да го порицаят за извършените деяния и да изслушат извиненията му, преди да се сбогуват.

— Къде е синята кутия? — попита Уилсън Ръш.

— Заключих я в моя кабинет — отвърна Рой.

— Наистина ли съдържа само документи от категория А?

— Да — потвърди Рой.

— Искам нашите специалисти да я разгледат.

— Разбира се.

— Но държим това да стане в наше присъствие — намеси се Делано. — Ако заловим Бени, кутията ще бъде доказателство номер едно срещу него.

— Някакъв напредък в издирването? — поинтересува се Мийзър, отклонявайки се от сценария.

Делано нямаше право да отговаря на подобни въпроси, докато тече разследването. Затова даде стандартното обяснение.

— Работим по няколко следи. Все още вярваме, че ще го заловим.

С други думи, не.

Мийзър продължи да прелиства бележките си.

— Мистър Макавой, в резюмето вие посочвате, че в „Скъли и Пършинг“ съществуват и други проблеми със сигурността. Бихте ли уточнили какво имате предвид?

Рой кимна и Кайл започна:

— Да, но първо бих искал да се извиня за действията си. Надявам се, че разбирате подбудите ми, което в никакъв случай не намалява моята вина. Съжалявам. Трябва да кажа, че откакто пристигнах в Ню Йорк, се видях десет пъти с въпросните мафиоти. Първата ни среща се състоя през февруари, а последната — миналия вторник. Всеки път отбелязвах старателно деня, мястото и продължителността на разговорите ни. Записвах си кой е присъствал, какво е било казано и други подробности. Адвокатът ми разполага с тези бележки. ФБР също имат копие от тях. В три от случаите получих информация, която може да е известна само на човек от фирмата. Мисля, че в „Скъли“ има друг шпионин. Бени например — мразя да използвам това име, защото е псевдоним, но за съжаление не открихме истинската му самоличност — знаеше за склада с документите. На една от срещите той и Найджъл — друг псевдоним — ми подсказаха, че напредват в опитите си да проникнат в склада. Те споменаха и за тайната стая на осемнайсетия етаж. Бени разполагаше с имената на всички съдружници и адвокати, зачислени към делото. Знаеше също, че младият Макдугъл ще напусне фирмата и че е подчинен на старшата адвокатка Шери Абни в екипа „Трайлон“. Бени ме посъветва да започна да играя скуош, защото Шери обича този спорт. Той ми връчи копия от всички искове, молби и съдебни решения по делото. Имам над шестстотин страници от съдебното досие, което е засекретено и недостъпно за обществеността.