Читать «Изнудването» онлайн - страница 190

В Ню Йорк обаче го чакаха още хиляди задачи.

След като прекара три дни под строга охрана, Кайл изгуби търпение. Самолетът „Лиърджет“ кацна на летище „Титърбъро“ малко след шест вечерта в събота, 6 декември. По настояване на Кайл ФБР го настани в хотелски апартамент в „Трайбека Гранд“, между Уокър Стрийт и Уайт Стрийт, близо до Гринич Вилидж. Кайл помоли агентите да останат във фоайето и коридорите. Беше му омръзнало от пресилените мерки за сигурност.

Дейл пристигна точно в осем. След като бе докарана от двама агенти, тя се промъкна през служебния вход на хотела. Когато останаха насаме, Кайл реши да й разкаже всичко, като започне с мнимата болест и се върне назад. Разговорът се проточи дълго. Подобно на Рой Бенедикт и Джон Макавой, Дейл не можеше да повярва на историята. Двамата си поръчаха омари и скъпо бяло вино за сметка на правителството и продължиха да си приказват. Кайл смяташе да напусне фирмата, но не беше сигурен какво ще прави после. Дейл имаше същите планове и се подготвяше за по-спокоен живот в Провидънс. Кайл искаше да обсъдят бъдещето й, но Дейл държеше първо да приключат с миналото му. Историята й се стори вълнуваща, абсурдна и страховита. Тя не спираше да го пита защо не й е казал по-рано, а Кайл обясни, че не е говорил за това с никого.

Срещата приключи чак след полунощ и беше по-скоро между добри приятели, отколкото между интимни партньори. Те се разделиха с дълга целувка и си обещаха да се видят, след като нещата се поуталожат.

В един часа Кайл се обади на рецепцията и информира агентите, че смята да си ляга.

В неделя на обяд Кайл Макавой влезе за последен път в луксозния офис на „Скъли и Пършинг“. Придружаваха го Рой Бенедикт, мистър Марио Делано от ФБР и Дрю Уингейт от Министерството на правосъдието. Те отидоха в една заседателна зала на трийсет и петия етаж — поредното помещение, което Кайл не бе виждал до момента. Мъжете бяха посрещнати от шестима навъсени съдружници във фирмата, които се представиха набързо. Единствено Дъг Пекам демонстрира известна сърдечност към Кайл, но само за миг. Адвокатите от „Скъли“ седнаха от другата страна на масата подобно на вражеска армия, готова за битка — управляващият съдружник Хауард Мийзър, Пекам, Уилсън Ръш, който изглеждаше доста разстроен, пенсионираната легенда Ейбрахам Кинц и двама по-млади съдружници от Управителния съвет на фирмата, които Кайл виждаше за пръв път.

Предишната вечер Рой Бенедикт им бе изпратил резюме на приключенията на Кайл, дълго цели двайсет и пет страници. Шестимата съдружници несъмнено го бяха прочели повече от веднъж. Към него Рой бе прикрепил молбата за напускане на Кайл.

Мийзър даде начало на срещата с любезните думи:

— Мистър Макавой, приемаме единодушно молбата ви за напускане.

Не само че приемаха, но и бяха единодушни. Кайл кимна безмълвно.

— Прочетохме резюмето, подготвено от вашия адвокат — продължи Мийзър бавно и методично. — Останахме изумени и доста разтревожени. Трябва да ви зададем няколко въпроса. Предлагам да ги подредим по важност.