Читать «Изнудването» онлайн - страница 191

Всички около масата се съгласиха.

— Първият е как да постъпим с вас, мистър Макавой. Разбираме причините за кражбата, но това не променя нещата. Взели сте без разрешение секретни файлове на един от най-ценните ни клиенти. Би следвало да ви подведем под наказателна отговорност. Не мислите ли?

Кайл бе инструктиран да мълчи, освен ако Рой не му даде знак да отговори.

— Съществува такава възможност — призна Рой. — Но няма да постигнете кой знае какво. Фирмата не е загубила нищо.

— Фактът, че не сме загубили нищо, не изключва възможността за завеждане на съдебен иск, мистър Бенедикт.

— Технически погледнато, да. Но нека разсъждаваме практично. Кайл не е възнамерявал да предаде документите на врага. Той ги е взел с единствената цел да предотврати конспирация, която можеше да навреди сериозно на фирмата и клиента.

— ФБР няма да ви съдейства, в случай че се стигне до наказателно дело, мистър Мийзър — заяви Делано, тежката ръка на разузнаването.

— Нито Министерството на правосъдието — добави Уингейт.

— Благодаря — отвърна Мийзър. — Но не се нуждаем от помощта ви. Кражбата е щатско престъпление, а ние имаме добри контакти в местните институции. Въпреки това предпочитаме да не разглеждаме инцидента като криминално деяние. — Той акцентира върху думата „криминално“. — Ще спечелим малко, а рискуваме да загубим много. Последното, което желаем, е клиентите ни да се притесняват за сигурността си. Тази случка определено би предизвикала бурни реакции в пресата.

Уилсън Ръш не откъсваше очи от Кайл, но Дъг се бе втренчил в бележника си. Той присъстваше на срещата в ролята си на наставник на Кайл. А и в този злощастен момент фирмата се нуждаеше от повече хора, които да демонстрират нейната мощ. Кайл погледна към Дъг и се зачуди колко от шестимата съдружници ще начислят двойна тарифа на „Трайлон“ за това, че са повикани на работа в неделя.

Кайл се надяваше никога повече да не му се налага да изчислява изработеното си време, да поглежда непрекъснато часовника и да дели часовете на десети. Не искаше никога повече да се страхува дали е изработил по-малко от двеста часа на месец.

— Що се отнася до етичния кодекс — продължи Мийзър, — смятаме, че става дума за сериозна злоупотреба с доверието на клиента. Би трябвало да уведомим щатската дисциплинарна комисия.

Той замлъкна в очакване на ответна реакция.

— Мислех, че не искате случаят да добива публичност — каза Рой. — Подобни въпроси обикновено се разглеждат конфиденциално, но както знаем, често изтича информация. А ако Кайл бъде порицан или загуби правото си на адвокатска практика, данните ще влязат в обществения регистър. „Адвокат от «Скъли и Пършинг» губи разрешителното си заради кражба на секретни документи“. Нима искате в „Ню Йорк Лойър“ да излезе подобна статия?

Четирима от съдружниците бавно поклатиха глава и Кайл осъзна, че те са също толкова притеснени, колкото и той. Рискуваха да загубят добрата си репутация. Един от основните клиенти на фирмата можеше да се откаже от услугите им, а вероятно и други щяха да последват този пример. Конкурентите на „Скъли“ само чакаха да разпространят на Уолстрийт пикантния слух за инцидента.