Читать «Изнудването» онлайн - страница 193

Няколко съдружници зяпнаха от учудване — не изглеждаха ужасени от новините, но определено не очакваха подобно развитие. Мисълта, че един младши адвокат е пробил системата за сигурност, беше достатъчно кошмарна. Наистина ли трябваше да се страхуват и от друг шпионин?

За да ги довърши съвсем, Кайл добави още нещо, в което бе убеден, макар и да не можеше да го докаже.

— Не мисля, че шпионинът е сред адвокатите — заяви той и се отпусна на стола.

Шестимата съдружници си помислиха едно и също. Щом не е от адвокатите, трябва да е някой съдружник.

Дъг Пекам преглътна тежко и прочисти гърлото си.

— Да не искаш да кажеш, че…

Уилсън Ръш, който седеше до него, бързо вдигна ръка, отчасти пред лицето му. Приличаше на могъщ владетел, който се опитва да въдвори тишина. Всички замлъкнаха.

— Нещо друго? — попита накрая Рой.

— Не, приключихме — отвърна Мийзър.

След няколко секунди неловко мълчание Рой се изправи. Последваха го Кайл, Делано и Уингейт. Шестимата съдружници не помръднаха от местата си. Те наблюдаваха намръщено как Кайл и неговите придружители напускат залата.

42

Във фоайето на сградата мъжете бяха посрещнати от тримата едри агенти, ескортирали Кайл до офиса. Групата излезе на Броуд Стрийт и тръгна на изток към сградата, където работеше Рой. Качиха се до кабинета му на шестнайсетия етаж. Тримата бодигардове останаха до рецепцията и отново зачакаха. В кабинета на Рой Дрю Уингейт обяви, че работата му по случая е приключила. Помоли да го извинят и преди да си тръгне, обеща да помогне с каквото може. Кайл, Рой и Делано седнаха около малката заседателна маса. Секретарка, принудена да работи в неделя, усмихнато им сервира кафе.

— Какво ще правиш, Кайл? — попита Делано.

— Е, очевидно няма да практикувам право на територията на щата. Смятам да се прибера вкъщи за няколко седмици и да си почина.

— Не мисля, че е много мъдро.

— Благодаря, мистър Делано. Оценявам загрижеността ви, но нямам намерение да се крия. Бих искал да се откажа от участието си в програмата за защита на свидетели. Аз съм само на двайсет и пет години. Загазих доста, но няма да се предам. Ще се справя и без вашата помощ.

Рой понечи да отпие от кафето, но ръката му застина във въздуха.

— Не говориш сериозно, Кайл.

— Напротив, Рой. Току-що прекарах три дни под строга охрана. Не искам да живея по този начин. Бъдещето крие далеч по-интересни неща от фалшиви имена и безкрайни игри на „Скрабъл“.

— „Скрабъл“?

— Не питай. Вижте, през последните десет месеца ме следяха непрекъснато. Знаете ли как се отразява това на психиката? Ставаш пълен параноик. Започваш да подозираш всички около себе си. Изучаваш с недоверие всяко непознато лице, защото се чудиш дали не е поредният преследвач. Оглеждаш всички улички и алеи, бездомниците в парка и мъжете, които носят тъмни шлифери. Вдигаш телефонната слушалка и се питаш дали някой не те подслушва. Пращаш само кодирани имейли, тъй като се страхуваш, че могат да попаднат в грешни ръце. Преобличаш се бързо в собствения си апартамент, и то с гръб към камерата, за да скриеш интимните си части. Когато влизаш в някое кафене, винаги сядаш до прозореца, за да наблюдаваш тротоара за преследвачи. Научаваш се на всякакви глупави трикове, защото колкото повече знаеш, толкова повече се притесняваш. Пространството около теб се затваря. Светът става ужасно тесен, тъй като някой винаги те наблюдава. Омръзна ми. Няма да се крия цял живот.