Читать «Изнудването» онлайн - страница 185

Джон Гришам

Пред вратата се чу раздвижване. Двамата агенти бързо изключиха звука на телевизора и скочиха от местата си. Кайл и Рой се изправиха, когато в стаята влезе Бълингтън в компанията на няколко човека. Най-важният сред тях беше мъж на около шейсет години с къса посивяла коса, изискан костюм и осанка на човек, който държи нещата под контрол. Бълингтън го представи като мистър Марио Делано, изпълнителен директор на нюйоркския офис на ФБР.

Той се обърна едновременно към Кайл и Рой:

— Господа, очевидно мистър Бени Райт е напуснал сградата. Изправени сме пред сериозен проблем. Нямам представа откъде е изтекла информация, но мога да ви уверя, че не е от моето обкръжение. Това едва ли ще ви успокои. В момента претърсваме усилено целия град — железопътни гари, летища, метростанции, хеликоптерни площадки и магистрали. Всеки агент от моя офис участва в издирването.

Кайл не се впечатли особено. Сви рамене, сякаш му се искаше да каже: „Голяма работа. Нали ви влиза в задълженията?“

— Налага се да напуснете града, мистър Макавой — продължи Делано. — Предлагам да ви поставим под федерална защита за няколко дни, докато нещата се поуталожат. Така ще имаме време да открием Бени Райт.

— А ако не успеете? — попита Кайл.

— Ще обсъдим това по-късно. На летище „Титърбъро“ ви чака малък самолет. До половин час ще сте там. Ще ви осигурим денонощна охрана, докато ситуацията не се промени.

Непоколебимият глас на Делано подсказваше, че опасността е огромна. Кайл не можеше да се противопостави. Изведнъж се превръщаше не само в двоен агент, но и в основния свидетел на правителството, в случай че хванеха Бени. Щом той и хората му бяха убили Бакстър само за да го държат настрана от Елейн, какво ли щяха да причинят на Кайл?

— Да тръгваме — нареди Делано.

— Искам да поговоря насаме с клиента си — помоли Рой.

— Разбира се — отвърна Делано, щракна с пръсти и стаята се опразни.

Рой затвори вратата и се обърна към Кайл.

— Ще се обадя на „Скъли“ и ще скалъпя някакво извинение.

Кайл извади фирмения си телефон.

— Няма нужда. Ще звънна на Дъг Пекам, за да си взема болнични. Бени така и не успя да се добере до този телефон.

— Добре. Ще взема със себе си куфарчето.

— Само не го давай на федералните агенти.

— Няма.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Постъпи правилно, Кайл.

— Но нямаше особен ефект.

— Ти не им предостави нищо. Не предаде доверието на клиента.

— Ще говорим друг път.

— Пази се.

40

В четвъртък Джон Макавой се наслаждаваше на спокойната утрин в кабинета си, когато една от секретарките му съобщи, че двама господа от ФБР искат да говорят с него. Те влязоха набързо в кабинета му, представиха се и показаха значките си.

— Кайл добре ли е? — попита Джон.