Читать «Изнудването» онлайн - страница 187

— Искаше да те събудим в десет — каза Тод.

— Благодаря.

— Добре ли си?

— Да.

Тод се бе присъединил към групата в Дестин. Възложиха му задачата да пази Кайл в качеството му на свидетел, информатор или както всъщност го възприемаха. Тод работеше в офиса на ФБР в Пенсакола. Беше с две години по-голям от Кайл и бърбореше повече от всички фалшиви и истински агенти, които Кайл бе срещнал до момента.

Облечен само с боксерки, Кайл напусна пухкавите облаци и отиде в съседната стая — голям хол с кухненски бокс. Тод бе купил някои неща от местния магазин. На плота бяха струпани кутии с овесени ядки, бисквити и чипс.

— Кафе? — попита Тод.

— Да, благодаря.

На кухненската маса се виждаше купчина сгънати дрехи. Вторият нов приятел на Кайл — Бари — беше доста по-възрастен. Мълчалив тип с преждевременно посивяла коса и повече бръчки от всеки друг 41-годишен мъж.

— Добро утро — каза Бари. — Бяхме на пазар. Купихме ти две тениски, шорти, панталони и мокасини. В местния универсален магазин продават много добри неща. Не се притеснявай. Чичо Сам плати сметката.

— Сигурен съм, че ще изглеждам страхотно с тях — заяви Кайл и взе чаша кафе от Тод.

Тод и Бари бяха с бежови панталони и ризи с къс ръкав. Не изглеждаха въоръжени, но пистолетите им бяха наблизо. В другата стая имаше още двама агенти — Ник и Матю.

— Трябва да звънна в офиса — каза Кайл. — Ще ги излъжа, че съм болен и не мога да отида на работа. Сигурно се чудят къде съм.

Тод извади отнякъде фирмения му телефон.

— Заповядай. Доколкото знаем, не се подслушва. Просто не им казвай къде си. Ясно ли е?

— Къде съм всъщност?

— В Западното полукълбо.

— Доста изчерпателно.

С чаша кафе и телефон в ръка Кайл излезе на голямата тераса с изглед към околните дюни. Плажната ивица беше дълга, красива и пуста. Въздухът му се стори свеж и по-топъл от този в Ню Йорк. Кайл погледна неохотно телефона си. Имаше нови имейли, текстови и гласови съобщения от Дъг Пекам, Дейл, Шери Абни, Тим Рейнълдс, Тейбър и още няколко колеги, но нищо притеснително. Обичайната ежедневна комуникация между хора, които работят заедно почти непрекъснато. Дейл на два пъти го питаше дали всичко е наред.

Кайл се обади на Дъг Пекам, попадна на гласовата му поща и остави съобщение, че е болен от грип и не може да стане от леглото. После звънна на Дейл, която беше в среща. Повтори същото извинение. Едно от предимствата на взаимоотношенията между работохолици беше фактът, че те нямат време да мислят за дребните проблеми на колегите си. Щом си болен, пий си лекарствата и се наспи добре, но не идвай в офиса, за да не заразиш останалите.

Рой Бенедикт сякаш чакаше с ръка на телефона.

— Къде си, Кайл? — попита почти задъхано той.

— В Западното полукълбо. Всичко е наред. Ти как си?

— Добре. На сигурно място ли си?

— Да. Пазят ме поне четирима агенти, които нямат търпение да изпробват оръжията си. Някакви новини от нашия човек Бени?

— Не. До обяд ще са готови обвиненията, които включват и убийство. Ще обявят Бени за всеобщо издирване. Ти се оказа прав, Кайл. В апартамента ти имаше повече бръмбари, отколкото на полето. При това доста модерни. Най-нова технология на подслушване.