Читать «Изнудването» онлайн - страница 186

— Да — отвърна агентът на име Халси. Другият, Мърдок, кимна утвърдително.

— Какво се случи?

— Кайл спомена, че сте знаели за плановете му да предаде своя резидент — каза Халси.

— Да, така е. Какво се случи?

Двамата агенти пристъпваха нервно от един крак на друг. Мърдок взе думата.

— Нещата не се развиха, както очаквахме. Кайл успя да набави документите, след което трябваше да се срещне с резидента към десет вечерта в един хотел. Резидентът обаче не се появи. Избягал е в последния момент. Засега не сме го открили.

Джон затвори очи, свали очилата си и запали цигара.

— Къде е Кайл?

— При нас, под федерална защита. На сигурно място е и няма търпение да говори с вас. Но на този етап е невъзможно.

Над бюрото на Джон се разстла синкав облак от цигарен дим.

— Федерална защита? — повтори той.

Димът се разнесе над Халси и Мърдок.

— Налага се. Може да е в опасност.

— Кой е саботирал операцията?

— Не сме сигурни, че е саботаж. В момента работим усилено по случая.

— Кога ще ми позволите да говоря с него?

— Скоро — отвърна Халси.

— Ние сме от офиса във Филаделфия — добави Мърдок, — но ще останем в Йорк през следващите дни. Задачата ни е да ви предаваме съобщения. — Агентите извадиха визитните си картички. — Номерата на мобилните ни телефони са на гърба. Не се колебайте да ни се обадите.

На следващата сутрин Кайл се събуди късно от шума на вълните. Имаше усещането, че се носи из облаците. Лежеше сред дебела бяла завивка, пухкави бели възглавници и плътна бяла кувертюра, набрана в краката му. Над двойното легло се простираше бял балдахин. Кайл знаеше къде се намира, но му отне няколко минути да се увери, че наистина е там.

По стените висяха евтини морски пейзажи, а подът бе покрит с дървен паркет. Той се вслуша в океана и долови далечните крясъци на чайките. Наоколо не се чуваше нищо друго — ярък контраст спрямо сутрешното оживление в Челси. Кайл не подскочи от будилника в ранни зори. Не побърза да си вземе душ, да се облече и да се втурне като луд към офиса. Не му се налагаше да прави подобни неща. Не и днес.

Мисълта, че може да се събужда по този начин през остатъка от живота си, му се стори много приятна.

Спалнята се помещаваше в скромна двуетажна къща на плажа, на един час източно от Дестин, щата Флорида. Дотам се стигаше за два часа и четирийсет и осем минути с „Лиърджет“ от летище „Титърбъро“ в Ню Джърси. Кайл й новите му приятели кацнаха в Дестин към четири сутринта. Оттам продължиха с охраняван ван по магистрала 98, подминавайки безброй пусти къщи, плажни вили и малки хотели. Ако се съдеше по колите на паркингите, в околността вече бяха пристигнали първите курортисти. Повечето автомобили имаха канадска регистрация.

Двата прозореца в спалнята бяха открехнати и пердетата се полюляваха от морския бриз. Изминаха цели три минути, преди Кайл да се сети за Бени. Бързо отхвърли мисълта за него и се вслуша в далечните крясъци на чайките. Някой почука леко на вратата.

— Да — извика той с дрезгав глас.

Вратата се отвори и новият му най-добър приятел Тод подаде пълното си лице през нея.