Читать «Изнудването» онлайн - страница 183

— Добре ли си, Кайл?

— Да.

Младежът се успокои, като видя познато лице.

Бълингтън разговаряше по телефона. След като приключи, се обърна към Кайл.

— На втория етаж има свободен апартамент. По-лесен е за охраняване и доста по-голям. Да се преместим там.

На излизане Кайл промълви на адвоката си:

— Чу ли, Рой? По-лесен за охраняване. Вече се налага да ме пазят навсякъде.

— Не се тревожи, Кайл.

Апартаментът се състоеше от три стаи. Една от тях бе превърната в кабинет — с бюро, факс, безжичен интернет, няколко удобни стола и малка заседателна маса в ъгъла.

— Ще свърши работа — каза Бълингтън.

После свали шлифера и сакото си, сякаш се канеше да остане дълго време там. Кайл и Рой последваха примера му. Седнаха на масата, а двамата по-млади агенти застанаха до вратата.

— Ето с какво разполагаме до момента — продължи Бълингтън. — Стаята е била резервирана днес следобед от мистър Рандъл Кар. Използвал е псевдоним и фалшива кредитна карта. Около 20:45 ч. мистър Кар се е появил сам в хотела с малка чанта и черно куфарче. Казал е на рецепционистката, че тъкмо пристига от Мексико Сити. Гледахме записа от видеокамерите. Мъжът е Бени, без дегизировка. Качил се е горе и според данните от електронната карта е влязъл в стая 551 в 20:58 ч. Осемнайсет минути по-късно е отворил отново вратата и очевадно е напуснал сградата, тъй като никой не е влизал в стаята след това. Не са го видели да излиза от хотела. В коридорите и фоайето са поставени видеокамери, но до момента не откриваме нищо. Той просто е изчезнал.

— Разбира се, че е изчезнал — каза Кайл. — И няма да го хванете.

— Опитваме се.

— Какви документи свали, Кайл? — попита Рой.

— Само файлове от категория А. Прехвърлих ги пет-шест пъти. Не съм докосвал другите папки.

— И всичко мина добре?

— Поне докато бях в стаята.

— Кога започна с трансфера на данни? — попита Бълингтън.

— Към 20:45 ч.

— А кога се обади на Бени?

— Малко преди 22 ч.

Бълингтън се замисли за миг и установи очевидното.

— Бени е изчакал да получи сигнал и е дошъл в хотела, щом е разбрал, че сваляш файловете. Избягал е осемнайсет минути по-късно. Нещо не се връзва.

— Защото не познаваш Бени — заяви Кайл.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бълингтън.

— Явно някой му е съобщил за малкия ни план. Не съм бил аз, нито моят адвокат. В случая сте замесени единствено ти, ФБР, мистър Уингейт и неговият екип от Министерството на правосъдието. В момента нямаме представа кой ни е издал и вероятно никога няма да узнаем. Независимо от всичко Бени е бил информиран и е решил да се подиграе с нас. Знаел е, че ще ви заведа при него. Всичко е било нагласено. Сигурно сега се е скрил наблизо, наблюдава как стотина федерални агенти претърсват хотела и се превива от смях.

Бълингтън се изчерви. Внезапно напусна стаята, за да се обади спешно по телефона.

— Успокой се, Кайл — каза тихо Рой.

Кайл сключи ръце на тила и се приведе напред. Продължаваше да придържа куфарчето между краката си. Затвори очи и се опита да разсъждава трезво, но не постигна особен резултат. Рой го изгледа, отиде до минибара и извади две бутилки вода.