Читать «Изнудването» онлайн - страница 184

— Трябва да поговорим — каза той и подаде едната бутилка на Кайл. — Необходимо е да вземем бързо решение.

— Добре. Какво ще правим с проклетото нещо? — попита Кайл и потупа куфарчето. — „Скъли“ не се нуждае от него, защото документите не са секретни. Все още не са загубили нищо. Техните файлове си остават недокоснати.

— ФБР ще го поиска като доказателство.

— Срещу кого?

— Срещу Бени.

— Срещу Бени? Бени изчезна, Рой. Чуй ме. Никога няма да го открият, защото е много по-умен от тях. Няма да го арестуват, нито ще го осъдят. В момента Бени най-вероятно се намира на борда на някой частен самолет и се чуди кой от петнайсетте фалшиви паспорта да използва.

— Не можем да бъдем сигурни.

— Защо не? Нима Бени не ни надхитри тази вечер? Той има редица високопоставени приятели. Може би не тук, в Ню Йорк, а във Вашингтон. Твърде много хора бяха замесени, Рой — и от ФБР, и от Министерството на правосъдието. Слуховете се разпространяват бързо. Планове, разрешителни, срещи по високите етажи, все повече въвлечени агенти. Допуснах грешка.

— Нямаше друг избор.

— Имах няколко алтернативи. Но явно съм избрал погрешната.

— Какво ще стане с работата ти в адвокатската фирма?

— И тя ще отиде по дяволите. Какво ще ме посъветваш? Все пак плащам за услугите ти, макар и да ползвам отстъпка.

Двамата се усмихнаха вяло. Рой отпи от водата, избърса устни с ръкава на ризата си и се приведе към Кайл. Агентите пазеха на вратата.

— Можеш да не казваш нищо. Просто отиди утре на работа и се дръж така, сякаш нищо не се е случило. Документите са на сигурно място. Не е изтекла информация от фирмата. Виж, Кайл, ти никога не си възнамерявал да предадеш каквото и да било на Бени. Беше принуден да свалиш някои файлове, за да улесниш ареста му. Което така и не се случи. Никой от фирмата не подозира. Ако разследването пропадне, никога няма и да разберат.

— Но планът ни беше да заловим Бени, да признаем всичко пред „Скъли“ и да помолим за прошка. Нещо от сорта на банков обирджия, който връща откраднатите пари и се извинява за стореното. Нашият случай е по-заплетен, разбира се.

— Искаш ли да останеш във фирмата, Кайл?

— Още в деня, когато влязох в кабинета ти, знаех, че ще напусна „Скъли и Пършинг“.

— Сигурно има начин да запазиш позицията си.

— Приех работата, защото Бени беше опрял пистолет в главата ми. Сега оръжието е друго, но поне се отървах от изнудвачите. Ако записът излезе наяве, ще се почувствам неловко, но нищо повече. Искам да се махна от фирмата.

Една радиостанция избуча в хола и агентите подскочиха. Но очевидно нямаше новини, тъй като тя скоро затихна.

Кайл най-накрая остави куфарчето и изпъна крака. Обърна се към адвоката си и каза:

— Ти си съдружник в голяма фирма. Какво би направил, ако някой от подчинените ти забърка такава каша?

— Бих го уволнил на момента.

— Именно. Едва ли ще проявиш търпение да го изслушаш. Как очакваш шефовете да ми имат доверие след тази случка? Хиляди новаци чакат на опашка за мястото ми. Но има и още нещо, Рой. Нещо, което съм длъжен да призная пред „Скъли“. — Кайл погледна към хола, където охранителите бяха пуснали телевизора. — Аз не съм единственият шпионин. Бени знаеше твърде много. Вероятно разполага с друг информатор във фирмата. Трябва да им кажа.