Читать «Криожега» онлайн - страница 32

— Уха! — не се сдържа Джин. — Защо го направихте това?

— Заради ДНК-то. Пръстовият отпечатък с кръв е толкова сигурен знак, колкото и кинжалът с печат на дядо ми. По-сигурен дори. По негово време не са правели ДНК сканиране. Така де, аташето едва ли ще хукне да обръща света заради всяко писъмце, което са му донесли на ръка.

После се зае да обясни подробно на Джин накъде да върви, след като стигне до източната част на града, и го накара да повтори сложните указания. Резултатът, изглежда, не оправда очакванията му, защото той въздъхна, наведе се отново и написа на плика името и адреса на получателя.

— Надявам се да стигнеш там по един или друг начин. Не давай писмото на никой друг освен на лейтенант Йоханес или на консул Ворлинкин. Ще запомниш, нали? Важно е.

Джин обеща да внимава, взе касичката си и извади достатъчно монети за билет в двете посоки. В касичката не остана много.

— Това ли са всичките ти пари? — попита Майлс-сан и Джин кимна. — Е, ако се справиш със задачата, ще ти възстановя похарченото.

Джин не знаеше доколко вероятно е това, но все пак кимна. На свой ред инструктира Майлс-сан какво да прави, ако възникне аварийна ситуация с някое от животните, докато него го няма, инструкции, които, изглежда, смутиха галактическия гост, ако се съдеше по честото му примигване. Той обаче повтори указанията безпогрешно. Джин пъхна писмото в пазвата си, хвърли последен поглед през рамо и се спусна по металната стълба.

В подземната железница му беше притеснено, страх го беше, че хората го зяпат, но за щастие никой не го стисна за ръката да го води в полицията. Едва не се изгуби в голямата централна станция, защото източните маршрути не му бяха познати — не сваляше очи от стенните карти и се опитваше да не издава страха си. Услужливите хора можеха да бъдат също толкова опасни, колкото и подозрителните. Накрая все пак откри линията, която му трябваше, а по-късно и спирката, на която да слезе.

Повървя доста — цели шест пресечки, без много завои, за щастие — и стигна до търсения адрес. Кварталът не приличаше на онзи, в който беше израснал — със спретнати жилищни кооперации. Не, този беше пълен със стряскащо хубави къщи, всяка със собствена градина. Някои си имаха лъскави медни табелки до портите, на които пишеше, че са планетарни посолства — сградата на ескобарското посолство беше най-голямата и внушителната, истинско имение. Консулството на Бараяр, също с табелка, не изглеждаше толкова страховито — малка къща, разположена близо до улицата, така че на Джин не му остана време да се уплаши, докато вървеше по късата алея през градината. Нямаше униформена охрана, а портата беше толкова ниска, че Джин лесно би могъл да я прескочи, ако не зееше гостоприемно отворена. Преглътна шумно и натисна звънеца на вратата.

Отвори му рус мъж — по риза и зелени панталони с тиранти. Изглеждаше уморен, дрехите му бяха омачкани, а брадата му беше набола. Сведе смръщен поглед към Джин и отсече:

— Адвокати и просяци не пускаме.

Имаше същия громолящ акцент като на Майлс-сан и след първоначалното си объркване Джин осъзна, че явно не всички бараярци са ниски. Този беше много висок.