Читать «Криожега» онлайн - страница 33

— Моля ви, сър, аз съм пратеник. Нося писмо, което трябва да предам на лейтенант Йоханес или на консул Вор… хм, Ворлинкин. — Ако се съдеше по краткото описание, което му беше дал Майлс-сан, това можеше и да е лейтенантът, помисли си Джин, но пък откога лейтенантите се правеха на портиери? А и, ядоса се внезапно Джин, Майлс-сан беше нарекъл лейтенанта „добро хлапе“, а не „сърдит мъжага“. От друга страна, лейтенантите едва ли наистина бяха хлапета.

— Аз съм Йоханес.

Джин бръкна в пазвата си и мъжът моментално се напрегна, но щом видя писмото, се отпусна.

— От Майлс-сан… от господин Воркосиган — добави Джин, като внимаваше с произношението.

— Мамка му! — изруга бараярецът.

Джин подскочи. След което лейтенант Йоханес го ужаси още повече — стисна го за лакътя, дръпна го във фоайето и затръшна вратата. Грабна писмото, вдигна го към светлината, после разкъса плика и в същото време викна към стълбището:

— Стефин!

Сведе поглед към гъсто изписаните редове.

— Жив е, слава на Бога! Спасени сме!

Още един мъж, по-възрастен и още по-висок, слезе на бегом по стълбите. Облечен беше като всеки друг делови мъж в Нортбридж чак до традиционните широки панталони хакама, вързани на кръста, само дето късото му кимоно с широки ръкави висеше отворено, а лицето му беше посивяло от умора като на лейтенанта.

— Какво има, Трев?

— Виж! Писмо от лорд Воркосиган. Свободен е!

Вторият мъж погледна над рамото му и на свой ред извика:

— Слава на Бога! Но защо не се е обадил? — А после, след кратка пауза: — Какво? Какво?!

Лейтенантът обърна листа и двамата продължиха да четат.

— Полудял ли е?

По-възрастният мъж изгледа с присвити очи Джин, с което наля масло в най-лошите му страхове. Въображението му вече рисуваше цели орди полицаи.

— Писмото истинско ли е? — попита го строго мъжът.

Джин се наведе, взе от пода разкъсания плик и му го подаде мълчаливо. Преглътна и събра кураж да обясни:

— Каза, че отпечатъкът ще ви хареса. Че бил точно като печата на дядо му.

— Това кръв ли е?

— Ами, да…

По-възрастният мъж даде плика на лейтенанта.

— Занеси го долу и го провери.

— Да, сър. — Трев-сан изчезна през една арка в дъното на коридора. След миг Джин чу звук от затръшната врата и забързан тропот по стълби.

— Извинете, сър, вие ли сте консулът? — Останал бе с неясното впечатление, че консулът е нещо като посланик, но по-малко. Долу-горе като тази къща на фона на другите в квартала. — Защото Майлс-сан рече да не давам писмото на друг освен на лейтенанта или на консул Ворлинкин. — Този път успя да произнесе името, без да си преплете езика. Очаквал бе един истински посланик да е по-солиден и по-стар, а този мъж беше прекалено строен и по-млад от Майлс-сан — или поне кестенявата му коса не беше прошарена.

— Аз съм Ворлинкин — каза мъжът и впери изпитателен поглед в Джин. Очите му бяха наситено сини като горещо лятно небе. — Къде си видял лорд-ревизор Воркосиган?

— Ами такова… запознахме се снощи. Беше се изгубил в Криокомбите. Така каза.