Читать «Криожега» онлайн - страница 31

Джин пристъпваше нетърпеливо от крак на крак, докато Майлс-сан, както беше решил да го нарича, защото от другото име му се връзваше езикът, ровеше в няколкото полупразни кутии с хартия на един рафт в склада. Хартията беше от онази, която старите дами използваха за официални благодарствени писма, с цветенца и в комплект с пликове, макар че Джин зърна и един лист с кученца, които му се сториха много симпатични. Вдигнал високо вежди, малкият мъж направи своя избор, после се зае да пробва химикалки от друга кутия със стари канцеларски материали. Откри две, които пишеха, прибра ги в джоба си и се огледа.

— Това място прилича на вехтошарски магазин. Или на таванското помещение в замъка Воркосиган…

— Когато намерим нещо, което не ни трябва, го носим тук, за да го ползват другите — обясни Джин. — Или когато… ами… — „Или когато някой се озове долу при Тенбъри“, но това май не беше редно да го казва. Дори не беше сигурен, че е редно да го знае.

Нещо привлече като магнит погледа на Майлс-сан.

— А! Обувки! — Тръгна с куцукане към купчината. Джин тръгна след него и услужливо разрови струпаните обувки. Краката на гостенина бяха малко по-малки от неговите, а той беше идвал тук да си търси нови преди няма и месец, когато пръстите му пробиха старите като филизи напролет. Имаше много официални дамски обувки — натрупали се бяха, защото дори дамите тук рядко посягаха към тях, но накрая Майлс все пак откри гуменки, които да му стават. Бяха момичешки, с цветенца, но малкият мъж изобщо не обърна внимание, обу ги и стегна лепенките.

— Така е по-добре. Вече мога да ходя като човек. — Обърна се и плъзна поглед по струпаните в склада боклуци. — Ха. Бастуни!

Отиде при подпряната в ъгъла колекция и разрови експонатите. Инвалидните проходилки отхвърли веднага, други отпаднаха, защото бяха прекалено дълги. Останалите подложи на странен тест — размахваше ги като сабя и удряше с тях по стената. Джин се чудеше дали Майлс-сан си търси бастун за опора, или за оръжие, но за всеки случай, ако се окажеше първото, поведе госта си към покрива по вътрешния маршрут — нагоре по аварийното стълбище и през вратата на топлообменната кула, — за да избегнат катеренето по външната метална стълба.

Майлс-сан седна на стола и смръщи съсредоточено вежди. После се наведе и започна да пише, като от време на време спираше да помисли. Джин се зае да почисти клетките, преброи пилетата, в случай че някое отново е намерило пътя до парапета, накрая дори седна да почеше умилкващата се в краката му Късметлийка и чак тогава Майлс-сан остави химикалката, сгъна листа, пъхна го в плика и се огледа примижал.

— Да ти се намира чист остър нож? Или карфица? Игла?

— Ще потърся. — Накрая откри малък скалпел от непълния медицински комплект, който беше намерил преди време, и му го даде. Майлс-сан огледа колебливо скалпел а, после сви рамене и за ужас на Джин бодна палеца си с острия връх. Изстиска капка кръв, наведе се и притисна палец към капачето на плика, там, където линиите се срещаха. После огради отпечатъка с кръг и се подписа.