Читать «Криожега» онлайн - страница 30

Джин наостри уши.

— Ами да! Тоест… може би. В коя част на града?

— Източната.

— Ами… да, бих могъл.

Майлс забеляза лекия нюанс на съмнение в гласа му, но реши да не му обръща внимание.

— А къде се намираме в момента, между другото?

— В южната част — каза Джин.

— Иди сам — каза Сузе на Майлс. — Ще ти дам пари за влака. Само не се връщай.

— И когато от полицията ме попитат къде съм бил, какво да им кажа?

Лицето й се изопна сурово.

— Кажи им, че си се загубил.

— Бих могъл… ако сметна, че си заслужава усилието.

Този път сумтенето прозвуча свирепо.

— Ако имахме пари за подкупи, щяхме ли да сме тук?

— Грешно ме разбрахте, мадам. Информацията е моята разменна монета. Между другото, вие сте вторият човек на Кибу-дайни, който ми предлага подкуп. Това да не е местен обичай?

Устата й се разкриви, сякаш не знаеше кои от многото напиращи думи да изрече.

— Кой беше първият? — попита накрая.

— „Бялата хризантема“.

— Впечатляващо.

— И аз останах впечатлен, макар и не по начина, който очакваха те. Малките подаръци са, за да продадеш някому нещо. Големите подаръци са, за да скриеш нещо. Истината е, че успяха да разбудят сериозно любопитството ми.

— И ти прие ли големия подарък, Воркосиган-сан?

Не си направи труда да поправи обръщението на почтителното Воркосиган-сама или поне на Воркосиган-доно — остарялата форма на „сан“. Поне беше произнесла правилно името му.

— При игра с високи залози едно презрително „не“ би било не само късогледо, но и потенциално опасно. Мисля, че ден-два почивка при вас ще се отразят добре на здравето ми.

— И откъде да знам, че това писмо до приятеля ти няма да причини неприятности на нас?

— Няма, ако аз кажа. С по-висок ранг съм от него.

Тя изкриви устни.

— Добре се големееш, между другото.

А Сузе несъмнено беше виждала достатъчно големеещи се представители на висшия мениджмънт, преди да се преквалифицира в шеф на група аутсайдери. Майлс се зачуди дали шефовете й са подозирали колко отблизо ги наблюдават.

Джин очевидно губеше търпение и скърцаше все по-заплашително със стола.

— Мога да отнеса писмото, Сузе! Нямам нищо против, наистина!

Майлс протегна ръка с отворена длан към старицата, хем подканящо, хем умолително.

— Помисли си. Писмото няма да застраши допълнително тайната ви — продължи Майлс, като пропусна „освен ако не смяташ да ме убиеш и така да запушиш пробива“. Нямаше смисъл да й дава идеи. — А и ще спечелиш моята благодарност.

— И колко струва тя?

„На Бараяр — доста.“ Но сега не бяха на Бараяр, както Роик беше изтъквал нееднократно през последните дни.

— Ще измисля нещо.

Веждите й излъчваха дълбок скептицизъм. Но вместо да спори с Майлс, тя се сопна на Джин:

— Яни не ти ли каза да го зарежеш? Виж какви проблеми ни се струпаха заради твойта добрина, Джин! — Майлс не беше сигурен дали това се брои за „да“, или за „не“. След кратка пауза Сузе въздъхна дълбоко и продължи: — Заведи Воркосиган-сан в складовете долу и му намери нещо за писане. После тръгвай.

Джин скочи нетърпеливо от стола. Майлс благодари на старицата и побърза да излезе от покоите й, преди да си е променила решението.