Читать «Криожега» онлайн - страница 24

3.

Влязоха през незаключена метална врата и Джин го поведе надолу по някакви стълби, оттам по обезпокоително тъмен коридор, после през сервизен тунел, който ги отведе в друга сграда. Тихите звуци, миризмата и по-доброто осветление подсказваха, че е обитавана. И наистина, след поредния завой се озоваха в просторно помещение с оборудване и мебелировка като на ведомствен стол. В помещението имаше хора, десетина, някои готвеха, други се хранеха. Всички се умълчаха разтревожено при появата им — с изключение на една млада жена, която разбиваше нещо с голям миксер. Щом видя Джин, тя му махна и му викна да сяда за закуска.

Джин поспря, явно разколебан от апетитното ухание, което се носеше откъм фурната, но после се усмихна и поклати глава.

— По-късно, Айко! Имам си гостенин!

Два етажа по-нагоре тръгнаха по коридор с много врати. Първоначалното предназначение на помещенията явно бе за офиси, но сега, изглежда, се използваха като леглова база. Майлс надничаше любопитно в стаите, покрай които минаваха — повечето бяха с отворени врати. Бяха оскъдно обзаведени, някои разхвърляни, други педантично подредени, но навсякъде вещите бяха стари и очукани — от онзи вид, който хората държат или прибират от улицата само ако перспективите им да се сдобият с нещо по-добро са нищожни. Повечето хора, които зърна, спяха в спални чували на пода или се занимаваха кротко с някакви свои неща. Онези, които не спяха, вдигаха сепнато погледи към Майлс. Макар да имаше хора на всякаква възраст, в огромната си част тукашните обитатели бяха стари. Може би по-младите и по-силните като готвачката Айко вече бяха излезли навън по работа?

Явно тукашната комуна получаваше достатъчно електроенергия и течаща вода, за да поддържа приличен стандарт на живот, но не и за луксове като работещи асансьори, да речем. Не се забелязваха признаци за наличието на нощни гърнета, стълбищата не съвместяваха допълнителната функция на писоари, не личеше обитателите да палят огньове в кошчета за боклук или легени. Само че откъде идваше електрозахранването и къде отиваха отпадните води? Дали обитателите си плащаха за комуналните услуги, или се бяха прикачили тайно към градските системи? Отговорът на този въпрос би разбулил в голяма степен загадката, но Майлс нямаше време да се занимава с това.

Качиха се на следващия етаж. Тук вратите бяха по-малко. Джин спря пред една в края на коридора и почука отсечено. Изчака минута, опрял рамо на стената, после потропа отново, по-силно.

— Да, да — чу се дрезгав глас отвътре. — Чувам. Какво си се разбързал толкова?

Вратата се открехна. Майлс сведе поглед на височина малко над собствения си ръст и видя сбръчкано лице, което се мръщеше насреща му.