Читать «Криожега» онлайн - страница 22
Лоис Макмастър Бюджолд
Джин сложи метална тенджерка с вода на очукан походен котлон. Покривното царство на момчето очевидно беше обзаведено с неща, които водеха произхода си от боклукчийските кофи, но някои бяха истински попадения. Водата кипна бързо и Джин внимателно пусна в тенджерката безценните три яйца.
— Кафявото го снесе Вейка — уведоми Майлс. — Другите две са на Гали. Съвсем пресни са, от нощес. И имам сол!
Разтича се и нареди на масичката две пластмасови чинии, шишето за вода, пълно догоре, и половин хляб, който беше малко сух, но иначе отличен. После му довери с тих глас:
— Яйцата излизат от дупетата на кокошките, между другото.
— Да, знам — отвърна сериозно Майлс. — И ние си имаме земни кокошки и други домашни птици.
Джин се отпусна.
— О, добре. Някои хора не знаят и се разстройват, като им кажа.
— Някои хора си мислят, че Бараяр е примитивен свят — предложи в замяна Майлс.
Джин грейна.
— Имате ли си много животни?
— Да, обичайните внесени от Земята видове плюс местната екосистема. Макар че в местната фауна преобладават дребните животни и най-вече насекомите. По-големи същества има само в моретата.
— Хората ходят ли за риба?
— В морето — не. В зарибените езера — да. Повечето бараярски животни и растения са отровни за хората.
Джин кимна вещо.
— Тук пък открили предимно микроорганизми, и то само около екватора. Смята се, че именно там се е появил кислородът преди последното голямо заледяване. Засадили много земни растения по пътя на топящите се глетчери, северно и южно от екватора. Но животните са малко.
— Кибу-дайни прилича на Комар — това е втората планета от нашата империя — обясни Майлс. — Студен свят, подложен на бавно тераформиране. Сергияр — това е третата планета — сигурно би ти харесал. Има си напълно развита естествена екосистема и много удивителни животни, или така поне казва майка ми. Колонизиран е само преди едно поколение и учените още не са описали всички живи организми.
Джин го гледаше запленен и Майлс реши, че току-що се е издигнал в очите му. Може би в неговия свят рядко се срещаха възрастни, с които да водиш смислен разговор? Особено ако „смислен“ се равнява на „зооложки“.
— Сигурно нямаш кафе. Или чай — каза Майлс, без да храни големи надежди.
Джин поклати глава.
— Не. Но имам две мехурчета кола. — Втурна се отново към рафтовете и се върна с две пластмасови мехурчета за безалкохолни напитки с пъстра опаковка. — Обаче са топли.
Майлс взе едното, примижа да разчете ситния шрифт на съдържанието — отвратителен бъркоч от евтини захари и химикали — и реши, че стомахът му няма да го понесе преди закуска дори сред химикалите да имаше кофеин. „Виж ти, кога стана толкова претенциозен, милорд ревизор?“ Или толкова
