Читать «Криожега» онлайн - страница 25

— К’во става? — попита остро сърдитият глас. — А, ти ли си, Джин? Луд ли си да водиш непознати тук?

— С Яни го намерихме снощи — каза Джин. — Беше се изгубил.

Зачервените очи се присвиха.

— Какво, това да не е наркоманчето, дето Яни разправяше?

Майлс се прокашля, с пълното съзнание, че двудневната четина по страните му не работи в негова полза.

— Дрогиран, мадам, но не наркоман. Получих силна алергична реакция към медикамент, след което очевидно са ме ограбили и незнайно как съм се озовал в Криокомбите. Трудно намерих пътя към горния свят.

— Май не си тукашен.

— Не съм, мадам.

— Иска да използва комтаблото ти, Сузе-сан — обади се Джин.

Жената се намръщи още по-страховито.

— Не поддържа изходяща връзка. Само входяща.

Това едва ли беше вярно, реши Майлс, но нямаше смисъл да спори. Сузе-сан явно не беше във възторг от присъствието му. В тайна общност като тази, която държеше да си остане тайна, неканените посетители можеха да свършат зле. Вярно, че не беше видял яки момчета с престъпни физиономии сред местното население, но мускулите не бяха задължително условие за убийство — хитростта вършеше същата работа.

— Искам само да проверя новините, мадам. Докато не си върна портфейла и документите, нямам друг избор освен да разчитам на чуждата милост.

— Има ли много милостиви непознати там, откъдето идваш? — изсумтя Сузе.

— Винаги съм намирал достатъчно. — Поне десетина пъти живота му бяха спасявали хора, които почти не познаваше. — Което ме задължава да отвръщам със същото на свой ред.

— Ха — каза Сузе.

— Джини и Късметлийка много го харесаха — побърза да вметне Джин.

Жената изкриви тънките си устни.

— Е, щом мишката и котката са на едно мнение, коя съм аз да споря? — След което вратата се отвори и Джин го побутна през прага.

Сузе беше на преклонна възраст — можеше да е на осемдесет, но състарена, или на сто, но добре запазена. Преди няколко десетилетия сигурно е била една глава по-висока, реши Майлс; сега обаче й трябваха обувки с токчета, за да надхвърли метър и петдесет. Само дето не беше с токчета, а с ниски сандали, които шляпаха по напуканата кожа на петите й при всяка крачка. На главата й имаше сив облак от безредни къдрици. Ако се усмихваше, сигурно би изглеждала по-млада, но явно не го правеше често, защото нацупената й уста беше заобиколена от дълбоко врязани сърдити бръчки. Провисналите панталони, тениската и широката риза отгоре не бяха комплект, но понеже и трите бяха черни, можеха да минат за такъв.

Покоите й се състояха от две помещения. Преддверието, пълно с кажи-речи същия сорт боклуци като в стаите на долния етаж, някога сигурно бе изпълнявало ролята на приемна със секретарка. От него се влизаше в просторен ъглов кабинет с прозорци на две от стените, несъмнено бивша шефска територия. Смачкан спален чувал лежеше до едната от вътрешните стени; до другата беше комтаблото в комплект с бюро и стол. На очукана маса имаше кана, леген и влажни пешкири; слаб аромат на сапун се бореше за надмощие със спарения мирис на стара жена, който пропиваше всяка вещ в помещението. Високият шкаф със затворени врати можеше да съдържа какво ли не. Два въртящи се стола, изтърбушен диван и два фотьойла, всичките офис мебели втора употреба, навеждаха на мисълта, че Сузе може и да не води чак толкова затворен живот.