Читать «Криожега» онлайн - страница 23

Яйцата къкреха на слаб огън. Майлс се огледа и каза:

— Интересно място е това. Не прилича на местата, където ни водиха. — И нищо чудно, щом туристическите обиколки се организираха от криокорпорациите. — Още колко души живеят тук?

Джин сви рамене.

— Сто… двеста? Не съм сигурен. Сузе-сан трябва да знае.

Майлс вдигна вежди.

— Толкова много! — Явно умееха да се сливат с пейзажа. Но пък дискретността беше жизненоважна за една нелегална комуна от самонастанили се. — Ти как се озова тук?

Ново свиване на раменете.

— Ами, случайно. Бях легнал да поспя в един парк и двама от тукашните ме видели. Обикаляли кофите, а намериха мен.

Нещо като местна традиция, изглежда.

— Семейството ти също ли е тук?

— Не.

Необичайно лаконичен отговор от иначе приказливото дете. Приказливо… или самотно?

— А къде е?

— Баща ми е мъртъв. — Кратко колебание. — Мама е замразена.

На тази планета разликата между двете понятия беше значително по-голяма от обичайното.

— Братя и сестри?

— Имам по-малка сестра. Някъде. При роднини.

Последната дума я каза с презрение. Майлс овладя лицевите си мускули и запази приканващо мълчание.

— Много беше малка, затова не я взех с мен — продължи Джин, сякаш се оправдаваше. — А и изобщо не разбираше какво става.

— А какво, хм… ставаше?

Джин сви отново рамене, после скочи.

— О, яйцата са готови!

Значи момчето беше сирак? Беглец? Или и двете? Социалните грижи и законите за защита на децата на Кибу-дайни, изглежда, бяха типични за технологично развитите планети, макар че едва ли можеха да се мерят с неумолимите стандарти на колонията Бета, да речем. Джин беше истинска загадка, но не и най-неотложната сред многото, които се боричкаха за вниманието на Майлс в момента.

Джин търкулна горещите яйца в чиниите, като се погрижи гостът да получи специалното кафяво на Вейка и едно от белите. Майлс понечи да възрази за двойната порция, но навреме се сети, че така само ще обиди малкия си домакин. Джин му подаде пакетче сол с логото на някакво заведение, наречено „Кафенето на Аяко“, хляба си разделиха, а от шишето пиха и двамата.

— Страхотно — каза Майлс с пълна уста. — По-пресни яйца не съм ял.

Джин се усмихна доволно.

Майлс преглътна и продължи:

— Спомена, че някой от вашите хора тук имал комтабло? Дали ще ми позволят да го използвам?

— Сузе-сан — отвърна Джин. — Може и да позволи. Ама трябва да я попитате сутрин, когато не е толкова сърдита. — После добави неохотно: — Мога да ви заведа при нея.

Дали вече не съжаляваше, че е развързал въжето за простор?

— Ще е чудесно. Благодаря ти. За мен е много важно.

Ново свиване на рамене от категорията „преструвам се, че не ми пука“. Изглежда, в малкия свят на Джин не съществуваше друг начин да задържиш живо същество освен да го вържеш и нахраниш.

След като приключиха със закуската, Джин се разшета енергично. Даде парченца месо на сокола, парченца хляб на пилетата, а мишките и обитателите на стъклените терариуми нахрани с други грижливо подбрани хранителни остатъци. Почисти клетките, изплакна грижливо купичките и наля прясна вода. Майлс остана впечатлен от пространните грижи, които полагаше за животинките си. А може би удължаваше процедурата, за да отложи неизбежния край на неговото гостуване? Така или иначе, подкрепил силите си и попрочистил главата си, скоро Майлс последва своя домакин към металната стълба.