Читать «Криожега» онлайн - страница 26
Лоис Макмастър Бюджолд
Сузе му махна към комтаблото.
— Включено е.
— Благодаря ви, мадам — каза Майлс и се настани на стола пред комтаблото. Сузе и Джин гледаха през рамото му. Майлс отвори страницата на някаква местна новинарска агенция. Избра стандартен английски от езиковото меню, което поддържаше десетина местни езици, половината от които му бяха напълно непознати. Бараярският руски не беше сред тях, както можеше да се очаква — жалко, защото иначе би могъл да разговаря с телохранителя си, без никой да разбере какво си казват. Ако Роик беше жив, разбира се…
Вчерашните събития на криоконференцията бяха отразени подробно. Видеокоментарът беше повърхностен и не особено информативен, но линковете към допълнителните материали се оказаха полезни — включваха пълен списък на похитените в комплект със снимки и призив на местните власти към гражданите за допълнителна информация. И Роик, и Майлс бяха в списъка, както и доктор Дърона, за жалост. Две различни екстремистки организации, и двете непознати за Майлс — което не говореше добре за докладите, които ИмпСи му беше осигурила за Кибу-дайни, — си приписваха заслугата — или вината — за отвличанията.
— Ама това сте вие! — възкликна Джин и посочи физиономията на Майлс в списъка. Снимката не го представяше в най-добрата му светлина, реши Майлс, но явно беше достатъчно добра, за да го познаят. Трудно му беше да прецени дали това е в негова полза, или напротив. — Майлс… Вор… Вор… Воркасийгейн — запъна се Джин.
— Воркосиган — поправи го механично Майлс.
— Значи си се забъркал в оная простотия — каза Сузе. — Галактик си, нали?
За разлика от Джин, тя явно следеше новините. Интересно.
— Похитителите, изглежда, са се целели в инопланетяни. По програма щяха да ни водят на туристическа обиколка и се бяхме събрали във фоайето — все гости на конференцията. Програмата беше качена в информационния бюлетин на конференцията, така че не е било непременно вътрешна работа.
— Нали рече, че са те обрали.
— Да. Дори обувките ми взеха. Инжектираха ми седатив, но вместо да ме успи, медикаментът предизвика алергична реакция и аз пощурях. Похитителите не го очакваха и така се измъкнах.
— И защо просто не си се върнал в хотела?
— Заради халюцинациите. Траяха десетина часа, макар че ми е трудно да преценя с точност.
Сузе го гледаше с дълбоко подозрение. Майлс се надяваше, че историята му звучи твърде откачено, за да реши, че е измислена.
Девет делегати бяха похитени — не, осем, поправи се Майлс, като извади себе си от бройката, макар че официална информация за неговото бягство липсваше. Бараярското консулство на Кибу-дайни, макар и малко, вече без съмнение беше изпратило доклад за отвличането му. Щеше да мине още известно време, докато съобщението пристигне у дома. „По дяволите!“ Адмирал Майлс Нейсмит, свободният наемник, никога не бе имал домашен адрес нито последствия в бъдеще време, с които да се съобразява. Лорд-ревизор Майлс Воркосиган имаше.
