Читать «Криожега» онлайн - страница 21

Бутна настрана одеялото и плъзна поглед по убежището на покрива. Изобщо не приличаше на замък, беше си просто плосък квадрат с два топлообменника, между които беше опъната брезентова палатка. Или обор. Или зоологическа градина. В добавка към хищната птица, която клечеше на стойката си — красива, наперена и със собственическото отношение на ворски лорд към всичко, което мърда под зоркия й поглед, — на очукани метални рафтове се кипреха клетките с черно-белите мишки в съседство с няколко стъклени терариума. Макар болшинството от обитателите им да се криеха зад грижливо аранжираната растителност, Майлс беше почти сигурен, че е видял костенурка. При отсрещната стена имаше три сандъка с накъсана мека хартия, които изпълняваха ролята на полози за кокошето население. Вейка, кафявата кокошка, още дремеше в своя. Майлс сведе поглед към въжето за простор, вързано около глезена му. „Да не би и аз да съм станал част от колекцията?“ Случвали му се бяха далеч по-лоши неща.

А ето го и колекционера. Джин, седнал на стола до кръглата масичка, се обърна с усмивка към него.

— А, събудихте се. Браво!

Видян без преобразяващия филтър на прецаканата от опиати мозъчна химия, Джин се оказа слабичко хлапе на прага на пубертета с права черна коса, която имаше нужда от ножици и гребен, с будни кафяви очи и типичните черти на местното население, продукт от смесването на основните раси, населили някога планетата. Ризата му беше възголяма, с навити ръкави и провиснала над торбести къси панталони. Безформени стари гуменки на бос крак допълваха тоалета му.

— Да ви направя ли закуска? — попита Джин. — Имам пресни яйца тази сутрин — цели три!

„Горд млад фермер“, помисли си Майлс. По всичко личеше, че яйцата ще заемат централно място и в собственото му непосредствено бъдеще.

— Малко по-късно — каза той. — Първо бих искал да се измия.

— Да се измиете? — повтори Джин, сякаш тази мисъл беше съвсем нова за него.

— Да ти се намира сапун? — продължи Майлс. — За депилатор няма и да питам.

Джин поклати отрицателно глава за депилаторния крем, после скочи, зарови из претъпканите рафтове и намери парче изсъхнал напукан сапун, пластмасов леген и един сивкав пешкир. Майлс развърза въжето от крака си с помощта на Джин, после му благодари за сапуна и другите неща, събра всичко в пластмасовия леген, заобиколи топлообменника, съблече се, коленичи пред работещия кран и успя да се измие, при това не само лицето, а косата и цялото тяло, като не пропусна да изтърка добре със сапуна стъпалата и коленете си. Последните бяха доста охлузени, имаше и синини, но признаци за инфекция не се забелязваха, което беше добре. Джин беше излязъл след него и зяпаше ококорено светлите белези, пресичащи торса му. Майлс навлече окъсаните си вмирисани дрехи, среса косата си с пръсти, завлече се обратно под навеса и се отпусна признателно на единствения стол, който младият му домакин му сочеше настоятелно.