Читать «Криожега» онлайн - страница 189

Мадам Сато се хвърли към отпуснатото тяло на сина си. Зашеметеното момче беше бледо, но порезната рана на шията му беше съвсем плитка и почти не кървеше, забеляза с облекчение Роик.

— Съжалявам, че Джин попадна в лъча на зашеметителя, мадам — каза Роик. — Но от опит знам, че светкавичните действия са най-доброто решение в ситуация със заложник. Колкото повече се проточи такава ситуация, толкова по-сложно става.

— Това е някакъв кошмар! — простена тя.

Роик кимна разбиращо и побърза да я успокои:

— Но вече свърши, мадам. Рейвън ще даде на Джин малко стимулант още сега. — Роик погледна многозначително Рейвън. — Малкият ще се събуди и дори главоболие няма да има, обещавам ви.

Рейвън разбра намека и забърза към реанимационната да вземе необходимите медикаменти.

Негова милост се приближи, вдигна шоковата палка и заразглежда Оки замислено и с един вид научно любопитство — като биолог, който планира дисекцията на обещаващ екземпляр от нов вид.

Оки отвърна смутено на погледа му.

— Кои изобщо сте вие бе, хора?

— От твоята гледна точка — каза негова милост, — май се явяваме служба за кармични доставки. Защо, по дяволите, не си плюхте на петите, ти и приятелчето ти Ханс? По-рано днес, когато още имахте този шанс? Или май вече стана вчера? Защо изобщо се върнахте при шефовете си?

— Имаме семейства бе, човек.

Негова милост вдигна вежди. Дали този факт наистина му беше убягнал, запита се Роик.

— Ако не сте искали да ги поставяте в опасност, изборът ви е закъснял с година и половина, бих казал.

Оки го изгледа тъпо.

— Ами, такова, предложиха ни пари и…

Веждите на негова милост се покатериха още малко нагоре. Оки побърза да се защити:

— За пръв път в живота си имах много пари. Купихме си къща бе, човек.

Оки, изглежда, не си падаше по бурния живот, предположи Роик, и сигурно бе водил почтен живот, преди шефовете му да го повлекат в това блато. Роик стрелна с поглед негова милост, готов да го побутне в тази посока, било с намек, било с нещо по-осезаемо, но негова милост и сам беше стигнал до същия извод, както пролича от следващите му думи.

— Дори сега не е твърде късно да ограничиш щетите. Какъв е местният еквивалент на защитен императорски свидетел, някой знае ли? Все трябва да имат някакъв.

— Показания пред префектурата, ако не се лъжа, милорд — подсказа Роик.

— Случайно имам добър адвокат, който може да ти разясни подробностите, ако решиш да ни сътрудничиш своевременно — обърна се отново към пленника негова милост. — Моментално, тоест.

Роик се включи в играта — стисна още по-здраво зашеметителя и впери поглед над него в очите на Оки. За да подчертае сериозността на предложението един вид.

— Къде щяхте да отведете Лейбер и Сато? — попита негова милост. — И не ми казвай, че сте щели да ги заведете на разходка.

— Акабане ни чака в буса на улицата отпред — измърмори Оки.