Читать «Криожега» онлайн - страница 190

— Финансовият директор на „Нов Египет“? Сам?

Оки облиза устни.

— Ами то… трябваше да приберем само Лейбер.

Очите на негова милост светнаха.

— Този ни трябва, Роик — по възможност заловен на местопрестъплението и в момента на деянието. Грешката на врага е тактически подарък, който не бива да се пилее.

Оки добави, без да са го питали:

— Щели да се скрият зад цяла армия адвокати — президентът Ким и Чои, който е шеф на оперативния отдел, и Напак, онзи от развойната дейност. Акабане дойде при нас след срещата на големите клечки… ясно било, че нас тримата — него, мен и Ханс — щели да ни жертват, без да им мигне окото. Рече, че ако не направим нещо, още на сутринта щели да ни предадат на полицията. А той вече знаеше, от предния път, че зет ми е активист на Наследниците освободители и…

— Разделяй и паникьосвай, аха — каза доволно негова милост. — Това обяснява доста неща. Действай, Роик. Акабане ще духне веднага щом чуе полицейските сирени.

Рейвън дойде с медицински комплект. Роик връчи зашеметителя си на негова милост, мина зад Оки, закопча ръцете му на гърба, взе оръжието си от негова милост, стисна Лейбер над лакътя и го повлече на бегом към стълбището.

— Аз за какво съм ти? — попита разтревожено Лейбер, докато тичаха надолу по стъпалата.

— За да ми посочиш Акабане. Не ща да стрелям със зашеметителя по някой друг, нали така.

— Не забелязах да имаш особени предразсъдъци в това отношение.

— Споко. Имам разрешително.

— Да убиваш?

Роик се намръщи.

— И да убивам, да. Но няма да повярваш колко формуляри трябва да попълва човек след това.

Лейбер, изглежда, не можеше да реши дали последното е шега, или не, което беше добре, защото Роик също не беше сигурен. Навремето процедурите никак не му сториха забавни. Дори да си спомня за тях не беше забавно.

Минаха през тежките метални врати в дъното на сградата за прием на пациенти, поеха наляво, завиха зад ъгъла и тръгнаха покрай дългата фасада. Къса алея извиваше към покрит вход в средата — навремето, преди комплексът да бъде официално закрит, явно тук бяха сваляли пациентите от линейките, а посетителите бяха слизали от колите си на собствен ход. Пред входа имаше обрасло с буренаци пространство, някога несъмнено добре поддържана морава и обект на градинарско изкуство, но много тъжно сега. Охранително осветление нямаше, затова пък изобилие от включени фенерчета разкриваше присъствието на стадо възрастни хора, някои по пижами, други в по-приличен вид — мотаеха се по алеята и бившата морава. Роик с облекчение отбеляза, че в другия край на комплекса оранжево зарево няма. Затова пък имаше изобилие от сигнални лампи на пожарни коли и други автомобили за спешна помощ, които обливаха сцената с цветна пулсираща светлина като в дискотека.

Покрай фасадата се точеше двойна редица паркоместа. Виждаше се калканът на административната сграда, отвъд тази за прием на пациенти, включително прозорците на ъгловия кабинет, откъдето мадам Сузе управляваше владението си. Оттатък паркинга се издигаше ръждясалата телена ограда на комплекса.