Читать «Криожега» онлайн - страница 191

На улицата отпред бяха паркирани само едно-две превозни средства, далеч от портата и с изключени двигатели, но на метри встрани от изоставената охранителна будка при входа познат бус дебнеше в сенките. Портата, интересно, беше широко отворена. С разбита ключалка, най-вероятно.

— Така — каза Роик. — Изчакай да се прикрия зад будката при портата и иди при другите на полянката. Гледай да застанеш така, че да се виждаш от улицата, но не се приближавай до алеята.

— Чакай малко. Искаш да ме използваш за примамка, така ли? — каза възмутено Лейбер. — Нали уж трябвало да ти посоча Акабане?

— Да де. Точно това ще постигнеш — обясни търпеливо Роик. — Никой друг освен Акабане не би проявил интерес към твоята персона. А и така ще го подмамим на територията на комплекса. — „Надявам се.“

— И защо да си правим този труд?

— Първо, защото не мога да го зашеметя през бронята на колата, и второ, защото, ако не друго, така лорд Марк ще има основание да го обвини в незаконно проникване. Така ще сме в правото си да го задържим за през нощта.

— Нали Фува е собственикът?

— Ако лорд Марк вече не се е сдобил с комплекса, значи изобщо не го познавам. — Не че някой познаваше добре лорд Марк, дори негова милост. Е, с изключение на госпожица Карийн може би. — Хайде, мърдай. — Роик побутна окуражително Лейбер, после се промъкна предпазливо през сенките и се прикри зад охранителната будка.

Лейбер се запрепъва убедително сред буренаците, макар и с няколко метра по-далеч от инструкциите на Роик, оглеждаше се и се въртеше, уж смутено, но така, че профилът и анфасът му да се виждат добре откъм улицата. Източи се цяла минута. Роик тъкмо си блъскаше главата за нов план, решил, че Акабане няма да налапа въдицата, когато бусът бавно мина покрай охранителната будка. Роик клекна в сенките.

За миг се ужаси, че е подценил противника — ако Акабане просто вдигнеше подемния бус на височината на човешки ръст и после го спуснеше рязко върху жертвата си, Лейбер нямаше да е в състояние да свидетелства пред никого. Негова милост му беше разказвал как навремето се опитали да му скроят този номер — един вид гигантски ботуш, който се стоварил на сантиметри от него с явното намерение да го размаже като муха по паважа, и така няколко пъти. Роик се напрегна като спринтьор на стартовата линия, готов да хукне да спасява примамката си.

Но може би местните превозни средства имаха вградени сензори, които да предотвратяват този вид злополуки, или пък Акабане се беше уплашил от наличието на стотина свидетели. Така или иначе, страничната врата се отвори с плъзгане, а бусът се приземи на поляната така, че отряза Лейбер от полезрението на старците, които и без това проточваха вратове към примигващите светлини.

Тъмен силует изскочи от буса и се стрелна към уплашения учен. Роик стреля в широка дъга на височината на коляното и нападателят се срина с приглушен вик. Няколко бързи крачки и Роик се озова достатъчно близо, за да приложи непогрешимо любимия си слаб обездвижващ заряд в тила на плячката.

— Бързо, помогни ми да го качим в буса — обърна се Роик към Лейбер, който изпухтя, кимна и се подчини.