Читать «Криожега» онлайн - страница 188

Джин видя как Лейбер-сенсей преглъща с мъка. Опърленият сфинкс се беше скрил под една маса, клечеше и ломотеше жално:

— Лоши, лоши, боли, вън, дом, боли! — Това и дишането на хората бяха единствените звуци в стаята без прозорци.

— Така е по-добре — изръмжа Ханс. — Момче, пъхни си ръцете в джобовете. — След като хвърли поглед към майка си, Джин се подчини. — Ти, Сато, стани. Ти също, докторче, и си сложи ръцете на тила. Сато, хвани палето си за ръката. Не с тази, с дясната! Така, сега всички ще излезете в колона, а Оки ще има грижата да не кривнете от правия път. Нагласи палката на висок волтаж, Оки!

Дебелакът преглътна, кимна и натисна нещо в основата на палката.

— Така, тръгвате след Оки един по един към вратата, след това завивате надясно. Първо Сато, Лейбер след нея, аз — последен.

Майка им — лицето й бе все така изопнато и неподвижно — стисна ръката на Мина и двете се изправиха заедно. Босите й крака стъпваха безшумно по пода, топлият халат се полюшваше около прасците й. Мина ситнеше до нея, уплашена и подсмърчаща. Лейбер-сенсей беше блед, уплашен и разтреперан. Джин чакаше сгодния момент да избяга — Ханс да поотпусне хватката си около косата му и да отдръпне поне малко ножа, — но началникът на охраната не се отпусна и за миг.

Излязоха последни от реанимационната. Джин стъпваше на пръсти — така безмилостно го влачеше похитителят му. Завиха надясно и тръгнаха към стълбището в дъното на коридора.

Бяха направили най-много три крачки, когато някой зад тях изрева:

— Стой! — Дълбокият глас на гвардеец Роик.

Началник Ханс се завъртя заедно с Джин. Откъм стълбището в другия край на коридора крачеше Роик-сан; Майлс-сан подтичваше отстрани, а Рейвън-сенсей надничаше над него. Роик вдигна дясната си ръка. В юмрука му имаше нещо, но заради сълзите в очите си Джин не различи какво е. Виж, изражението му различаваше — адски странно, хладнокръвно и затворено, изражение, което не изразяваше нищо.

Джин усети как похитителят му се стяга. Острието на ножа се впи по-дълбоко в кожата под брадичката му. Ханс изкрещя:

— Пак ли ти бе! Пусни тоя шибан зашемети…

От ръката на Роик-сан лумна бяла светлина; чу се странен жужащ звук. Светът, или главата Джин може би, избухна в шашав порой от разноцветен дъжд. После дъждът стана черен и го заля целия.

19.

За изненада на Роик, в залавянето на другия служител от охраната на „Нов Египет“ му помогна доктор Лейбер. При вика на Роик Оки бе награбил учения, навярно с идеята да предотврати опит за бягство от негова страна, но после установи, че е много трудно да се отърве от него — Лейбер увисна на дебелата му лява ръка въпреки трескавите опити на Оки да го отърси от себе си, въртеше се, подскачаше и успешно избягваше шоковата палка, като по този начин осигури време на Роик да преодолее разстоянието и да насочи зашеметителя си от упор между очите на Оки.

— Откажи се, Оки — посъветва го любезно Роик. — Всичко приключи още когато взех признанията ви. Мислех, че и сами ще стигнете до този извод.

Прикован колкото от насоченото към главата му оръжие, толкова и от неумолимия поглед на Роик, Оки вдигна неохотно дясната си ръка настрани и пусна шоковата палка на пода. Лейбер се дръпна от него, задъхан, но като никога с изправен гръб. Оки не чака да му казват, а сам вдигна ръце на тила си и сведе нещастно поглед.