Читать «Криожега» онлайн - страница 186

— Къде е Рейвън-сенсей? — попита Джин. — Ворлинкин заръча да му кажем за пожара и да правим каквото той ни каже.

— Слезе на втория етаж да помогне на медтехник Танака с някаква криоподготовка — каза Лейбер-сенсей.

— А Стефин къде е? — попита майка им. — Нали уж трябваше да се грижи за вас!

— Май отиде да търси други нинджи — каза Мина.

Майка им вдигна ръка към устните си.

— Това не е ли по частта на онзи човек, гвардеец Роик?

— Той сигурно е с Майлс-сан — извика през рамо Джин, който вече беше тръгнал към вратата. — Мина, не пускай Нефертити да излезе!

Лейбер-сенсей тръгна по петите му. А после отскочи назад, защото вратата внезапно влетя навътре, изритана откъм коридора. Мина изпищя.

Нефертити — също.

— Лоши, лоши! — разфуча се сфинксът, запляска с криле из стаята и скочи на една маса.

„О, Нефертити, представа си нямаш колко си права“ — помисли Джин и заотстъпва назад, когато Ханс и Оки нахълтаха в реанимационната зала.

Бяха задъхани, ядосани и много, много по-огромни в надвиснало вертикално положение, отколкото ги помнеше Джин, когато бяха проснати на пода в стаичката при подземния гараж и хъркаха, проточили лиги. Омачканите сини престилки бяха изчезнали, заменени от униформени сиви панталони и дебели платнени якета, широки колани с разни неща по тях и тежки ботуши. Нямаха обаче нашивки, баджове с имена или друга някаква маркировка.

— Ето те, лайно миризливо! Най-после! — изръмжа високият Ханс на Лейбер-сенсей, който опря гръб в една маса и пребледня като платно.

— Какво става бе? — викна Оки. — Тея деца к’во правят тука? Оня тъпанар Акабане нищо не каза за деца.

— К’во ти пука? Грабвай го и да вървим.

Оки тръгна напред и направи точно това — ръгна Лейбер-сенсей с полицейската си палка, после изви ръката му зад гърба. Лейбер-сенсей изкрещя.

— Пуснете го! — извика майка им иззад стъклото.

Ханс обърна глава и очите му се присвиха.

— Еба си мамата! Ама това е оная кучка Сато! Събудили са я. И това ако не е джакпот! Хвани и нея, Оки!

— Ти я хвани. На мене ръцете ми са заети — каза троснато колегата му. Лейбер-сенсей се отпусна като чувал с картофи в опит да се измъкне и почти успя, но Оки бързо го вдигна нагоре и го удари с палката по бедрото. Чу се силно електрическо изпукване. Лейбер-сенсей изкрещя от болка. Оки изохка изненадано, дръпна се и едва не пусна жертвата си — явно силният заряд беше минал през тялото на Лейбер-сенсей и беше ухапал и неговата ръка. Но преди тресящият се учен да е избягал, Оки отново стегна хватката си.

Ханс тръгна към изолатора и удари контролния панел; вратата се отвори с плъзгане.

— Не! — извика Джин. Така се беше паникьосал, че всичко се размазваше пред очите му. — Тя не трябва да излиза! Ще се разболее!

— Само гледай как ще се разболее, когато Акабане приключи с нея — изръмжа Ханс и се хвърли към майка им, но тя скочи от другата страна на леглото и почти успя да го заобиколи и да стигне до вратата, преди той да се метне отново към нея. Хвана я за ръката и я блъсна силно в стъклената стена. После я повлече грубо към вратата. Майка им се дърпаше отчаяно, дългата й коса се разпиля.