Читать «Криожега» онлайн - страница 174

— Това е другата причина да бързам с изпитанията върху хора.

— Всъщност подозирам, че ще е по-склонен да се подложи на лечението, преди изпитанията да са преминали успешно. Току-виж си успял да задействаш старите му ворски рефлекси в стил „дайте да помогнем на Империята“.

— Това е наистина странно.

Майлс вдигна рамене.

— Не, това е негова графска милост баща ни. — После продължи: — Е, ако сключиш сделката, значи ли това, че с Карийн ще прекарвате повече време на Кибу?

Марк поклати глава.

— Не. Потръгнат ли нещата, смятам да възложа управлението на Рейвън. Отдавна трябваше да го повиша. Лечението още не може да се конкурира с мозъчните трансплантации в клонинг, но горещо се надявам и това да стане. — Разтегли устни в бавна усмивка. — От друга страна, ако се окаже достатъчно печелившо, може сам да събера флотилия от космически наемници и да щурмувам директно джаксънианските клонингови лордове.

Майлс се намръщи.

— Помниш ли последния път, когато опита този номер?

— Като да беше вчера. Защо, ти не го ли помниш?

— Смътно и отчасти — каза сухо Майлс.

Марк само примижа.

— Стигне ли се дотам, макар да не се съмнявам в способностите на адмирал Куин, ще те помоля да наемеш друга флотилия. — Това в случай, че бръщолевенето на Марк не беше докрай шега. А комбинацията от Марк и тази тема по правило беше взривоопасна и непредсказуема. — Е, какво ще правите сега с Карийн? Настанихте ли се някъде? Хотел?

— Не, дойдохме право от космодрума. И си уредихме среща с Фува. Тук.

— Не е ли късно за бизнес срещи?

Марк сви рамене.

— Още съм по корабно време.

— Може ли и аз да присъствам?

— Да присъстваш — да, да се месиш — не.

— Хм — изхъмка Майлс, но Джин, Роик и Карийн се върнаха, преди да е изложил възраженията си. Джин само дето не подскачаше от радостна възбуда, но обичайното изумление при вида на двамата маломерни братя един до друг не подмина и него. Момчето спря и ги зяпна. На Майлс все още му се искаше Марк да не беше избрал затлъстяването като начин за разграничаващо самоопределение, но като се имаше предвид мрачното задоволство, с което Марк посрещаше прототип-братовото си смущение от този избор, реакцията на Майлс, изглежда, беше допълнителен бонус към цялата простотия. Сложен човек беше Марк.

— Искам да покажа сфинкса на мама и на Мина! — заяви Джин.

Рейвън моментално настръхна.

— Не бива да го вкарваш в изолатора!

— Знам — натърти Джин. — Ще им го покажа през стъклото. Може ли Роик-сан да ми помогне с багажа?

Роик хвърли поглед към празната стая, бивша затворническа килия по съвместителство, погледна към Майлс и завъртя леко глава, отново вживял се в ролята си на бодигард. Ворлинкин схвана ситуацията и побърза да се намеси:

— Аз ще ти помогна, Джин.

Рейвън добави благоразумно:

— И аз ще дойда с вас.

— Всъщност — каза Майлс — Лейбер също е горе, така че и аз ще дойда.

Тенбъри се върна, за да поднови задълженията си на гид и прекъснатата обиколка из комплекса. Без повече приказки, само с една вдигната вежда от страна на Марк и бегла усмивка от Карийн, тримата поеха към друга врата. Майлс тръгна след Ворлинкин, който на свой ред вървеше след Джин и носеше клетката със сфинкса. Жално мяукане проехтя в задушните сенки на подземния гараж: