Читать «Криожега» онлайн - страница 175

— Вънн! Доом!

„Да, да. И аз като теб искам да си ходя у дома, сфинксе.“

Майка му не остана очарована от сфинкса, но пък реакцията й не беше изненадваща. Беше типична всъщност и следователно — успокояваща.

— О, Джин, не! — каза тя с ръка на устата. — Къде ще го държим това чудо?

Нефертити се гърчеше негодуващо в ръцете му, докато той се мъчеше да я удържи на височината на кръста си, така че майка му да я види през стъклото. Дори се опита да разпери криле, но Джин имаше опит с много по-свирепия Жиро и дори окото му не мигна.

— Аз ще се грижа за нея! Знаеш, че се грижа добре за животинките си. Освен това са дали и файл с инструкции, така че нищо няма да се обърка.

Майка му потърка челото си с ръка.

— Не е там работата, миличък. Вече не.

Мина, която от сутринта седеше в краката на майка им, се надигна заинтригувана.

— Ама тя е огромна! По-голяма е от Късметлийка и Жиро взети заедно. Всъщност малко прилича на Късметлийка и Жиро взети заедно. О, мамо, моля те! — Смъкна се от леглото и изхвърча от изолатора.

— Тенбъри ли е оправил интеркома? — попита Джин, осъзнал със закъснение тази нова придобивка. — Кога е идвал?

— Не, консул Ворлинкин го оправи — каза Мина, наведе се и зяпна сфинкса в бавно мигащите очички. — Много й е смешно лицето…

— О, и как?

— Ами, намерих копчето за включване — каза Ворлинкин: беше се облегнал на стъклената стена и наблюдаваше развеселено сцената.

Рейвън-сенсей се наведе да свали маската на Мина и да я сложи в стерилизаторната кутия.

Нефертити си показа ноктите и изсъска. Джин я остави на пода и тя размаха криле — съвсем като неговите кокошки, даже звукът беше същият, реши той.

— Може ли да лети? — попита Мина и протегна ръка към сфинкса да я подуши.

— Едва ли — каза Джин. — Крилата й са големи колкото на Жиро, но е много по-тежка от него.

— Тези правени по поръчка генномодифицирани създания обикновено се изработват с декоративна цел, а не с функционална — обясни Рейвън-сенсей. — Е, зависи най-вече от желанията на клиента, разбира се.

Мина се намръщи.

— Това е много гадно — да й сложат крила, а да не може да лети с тях.

Джин клекна и почеса създанието по гръбчето. Нефертити реагира доволно на ласката и кротко прибра криле. Сфинксът не можеше да си ближе козината като котка, нито да си пощи перушината като птица, така че грижите по хигиената му се очертаваха много интересни и Джин нямаше търпение да се заеме с тях. Най-напред щеше да изчете внимателно файла с инструкциите, разбира се.

— Дали снасят яйца, или раждат? По едно малко ли имат, или по няколко като котките? Дали не им е останал някой мъжки, който още си няма дом? — Ако успееше някак да намери мъжки…

— Може изобщо да не са направили мъжки екземпляри — каза замислено Рейвън-сенсей. — Ако не се лъжа, сфинксовете по традиция са женски. Така или иначе, бутиковите поръчки като тази рядко включват способност за възпроизводство. Единственият начин е да я клонираш и сам да отгледаш бебетата.